Иван Иванов: Работодателите защитават корпоративни интереси

Протестите на работодателите защитават корпоративни интереси по един брутален и безпардонен начин. Комисията за енергийно и водно регулиране защитава интересите на цялото българско общество. Това каза председателят на КЕВР Иван Иванов в предаването „Неделя 150” на БНР във връзка с готвените от индурстрията и синдикатите нови протести заради повишаването на добавката „задължение към обществото”. Той уточни, че добавката задължение към обществото е с един и същи размер и за гражданите, и бизнеса.

"В продължение на две години бизнесът беше толериран в нарушение на правилата, защото законът посочва, че тази добавката "задължени към обществото" трябва да бъде справедливо разпределена върху всички участници на пазара", посочи Иванов.

"България не следва сляпо волята на Брюксел, а има прекалено много хора, които успяха да се вкоренят в електроенергийния бизнес с преференциите. Идеите на Брюксел са много добри в своята цялост и те бяха успешно приложени в много страни от Европейския съюз, но у нас бяха дадени изключително високи преференциални цени, обясни той. По криминален начин беше увеличен на 25 години срокът за задължително изкупуване на тази енергия. Това стана в парламента в нарушение на всички процедури. Това се оказа едно Ел Дорадо не само за български, а и за чуждестранни инвеститори. В България беше изродена тази добра европейска идея", коментира председателят на регулатора.

„В КЕВР ние разполагаме с всички разходи на индустриалните производства при тях средно 5% отиват за електроенергия”, коментира още той. „Когато се говори, че КЕВР взима популистки решение това е една лъжа”, заяви Иванов в отговор на коментар от страна на бизнеса и допълни, че в резултат на намерените резерви за 265 милиона лева регулаторът е разпределил тежестта между бизнеса и гражданите. По думите му увеличението на цената на добавката за производителите на хляб, например, ще бъде в порядъка на 0,76%. 

Иванов припомни, че в продължение на три месеца екип от министерствата на икономиката, енергетиката и финансите е работило за изработването наредбата. Той уточни, че тя ще позволи големите енергоемки предприятия, които изразходват над 30 гигават часа електроенергия годишно, да плащат 85% по-малко от добавката „задължение към обществото”. „Именно предприятия над 30 гигават часа консумират повече от 50% от енергоемката индустрия”, обясни той. „Независимо от забавянето поради изискваната нотификация, наредбата ще влезе в сила за целия ценови период”, заяви Иван Иванов.

Председателят на КЕВР каза, че регулаторът няма да позволи да се повтори картината от 2011-2012 година със соларните паркове. През есента ще се наложи поправка в Закона за енергетиката, заради отварянето на енергийната борса в края на годината, каза той и уточни, че в закона трябва да се промени това, че НЕК е единственият купувач на електрическа енергия. „Във ВЕИ сектора има нарушения”, посочи той. По думите му НЕК ще си спести 55 милиона лева само от рестрикции, свързани с ВЕИ сектора.

Това, което притеснява бизнеса в механизма за повишаване на цената на тока е, че не бяха намерени и активирани всички резерви в енергетиката и се пристъпи към най-мързеливото решение – повишаване на цента на „задължение на обществото“. България става най-скъпата държава след Дания в Европейския съюз по т.нар. фиксирана компонента в цената на електроенергията, каза в предаването „Неделя 150“ Константин Стаменов от Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори по повод несъгласието на бизнеса с новите цени на тока.

Това изначално нарушава нашата конкурентоспособност изначално, защото почти половината от крайната цена на електроенергията няма да можем да я договаряме, тя е изначално определена и фиксирана добавка. Другият проблем е, че ние нямаме либерализиран пазар и нямаме достатъчно конкуренция измежду електропроизводителите на свободния пазар, каза Стаменов.

Нашите преференциални производители, освен че не останахме с впечатлението, че всичко е законно при тях, нито един от тях не е получил нотификация, че не получава прекомерна държавна помощ. Ние нямаме такива нотификации нито за възобновяемите, нито за когенерациите, нито за двата ТЕЦ-а в Маришкия басейн. Това е трябвало да бъде направено, още когато са определени преференциалните цени, допълни той.

Според него преходът към възобновяема енергия не е направен интелигентно, без натрупването на дефицити: "Тогава и правителството, регулаторът, обществото и бизнесът го проспахме това и сега имаме едни огромни преференциални производители, които не могат да ни влязат в джоба".

Председателят на Асоциацията на индустриалния капитал Васил Велев подкрепи становището на Стаменов, че България заедно с Дания е с най-скъпата съставна част в цената, която не зависи от пазара, определя се от КЕВР и изразява направените грешки: "Тя е половината от цената, която бизнеса плаща. Тя в абсолютен, а не в относителен размер, е най-голяма в ЕС. В нея са включени грешките от скъпите договори, сключени от американските централи зад гърба на обществото. В тази съставна част „задължение към обществото“ са включени и ВЕИ-тата, голяма част от които незаконно присъединени. Това го потвърди и доклад отпреди няколко дни на временната анкетна комисия към парламента. Голяма част от когенерациите продават също в нарушения".

Очаква се работодателите да поискат оставката на председателя на КЕВР Иван Иванов. В момента тече пресконференция, на която те ще обяснят своите мотиви.