Южният газов коридор – шансът на Югоизточна Европа за сигурност на доставките

На официална церемония в Азербайджан днес започва строителството на Южния газов коридор. На церемонията ще присъства и българският президент Росен Плевнелиев, който ще бъде съпроводен от енергийния министър Васил Щонов. На събитието ще присъстват още и представители на представители на Албания, Великобритания, Грузия, Гърция, Италия, САЩ, Турция и Черна гора, съобщиха от Президентството.

Южният газов коридор е важен проект не само за страната ни, но и за цяла Югоизточна Европа, защото той осигурява диверсификацията на газовите доставки за региона и може да повиши енергийната сигурност.

Европейският съюз започна да търси нови източници на природен газ още през 2006 година, когато пламна първата „газова война“ между Русия и Украйна. На 1 януари 2006 година бяха спрени доставките на газ за Киев заради ценови диспут. Подобен сценарий се разигра и през 2009 г.

Две години бяха нужни на Европейската комисия да подготви План за действие за енергийна сигурност и солидарност, представен през ноември 2008 година, или само броени месеци преди началото на втората „газова война“ между Русия и Украйна от 2009 г.

Екшън планът предвижда изграждането на нови пътища за газовите доставки, свързването на изолираните газови пазари в ЕС, както и възможности за доставки от втечнен газ.

Две години по-късно, през януари 2010 година, председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу направи и първия пробив, осигурявайки първите количества природен газ за Европа от Азербайджан. Те трябва да дойдат по Южния газов коридор, преминавайки през една от връзките в него.

По „Южен поток“ в Европа ще пристигат по 63 млрд. куб. метра природен газ годишно, тръбите ще заобиколят едно от газовите бойни полета, на които воюва Русия – Украйна.

„Южен поток“ често беше сочен като „убиец“ на Nabucco, но реално липсата на суровина, която да захрани газопровода, получил подкрепата на Европейската комисия, сложи край на мащабния проект. Nabucco изгуби битката с Трансадриатическия газопровод (ТАР) за природния газ от находището Шах Дениз II.

Газопроводът обаче може да бъде възроден с природен газ от Иран. Напоследък тонът на Запада към Техеран омеква и санкциите към страната, въведени заради ядрената й програма, се преразглеждат. Иран е с вторите по големина запаси от природен газ след Русия и може да осигури достатъчно суровина, за да върне на картата на газовите трасета Nabucco.

На този етап обаче ТАР, както и Трансанадолския газопровод (TANAP), са основните артерии на Южния газов коридор.

Плановете за захранването на европейския газов пазар със суровина от Каспийския регион няма да бъдат докрай реализирани за България без изграждането на нова газова връзка с Гърция - от Комотини до Стара Загора.

Интерконекторът е посочен като приоритет в плановете за развитието на „Булгартрансгаз“ през следващите десет години. Окончателно решение за реализацията на връзката вероятно ще бъде взето до месеци, а надеждите са до 2016 година тя да бъде осъществена.

Факт е обаче и че от 2009 година досега всички планове за изграждане на интерконекторни връзки със съседните страни засега остават само на хартия.