Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) предлага на социалното министерство и социалните партньори своите три сценария за минималната работна заплата.
Предложение с три варианта беше анонсирано от министъра на труда Бисер Петков преди дни.
Според предложението на Асоциацията индикативният размер на минималната работна заплата (МРЗ) за следващата година е 385,50 лв. по първия сценарий, 487,76 лв. по втория и 500,52 лв. по третия, съобщават от организацията.
Асоциацията на индустриалния капитал в България е изпратила писмо до Бисер Петков, с което изразява „значително удовлетворение“ от предложения от него проект на „Рамково споразумение“ между синдикатите и работодателите за процедура и механизъм за определяне на минималното възнаграждение.
АИКБ потвърждава готовността си да участва конструктивно в по-нататъшните преговори по тази изключително важна тема за българската икономика.
Асоциацията предлага в случай на непостигане на споразумение служебното предложение до Министерския съвет за размера на минималната месечна работна заплата в страната да се внася съвместно от Министерството на труда и социалната политика (МТСП) и от Министерството на икономиката (МИ).
АИКБ на практика внася три свои алтернативни сценария. Те имат допирни точки с предложението на МТСП, но имат и отчетливи разлики.
По първия сценарий от гледна точка на АИКБ е неприемливо и силно завишено да се използва формула, в която МРЗ е 66 на сто от медианната работна заплата. Предложението на АИКБ по този сценарий, при който МРЗ е функция на медианната работна заплата, е МРЗ да бъде 50 на сто от медианната работна заплата.
От гледна точка на организацията вторият сценарий е този, при който се открива най-голяма икономическа логика що се отнася до ръста на МРЗ. Недостатъкът е, че той не коментира адекватността на базата. АИКБ обръща внимание, че при изчисленията по втория сценарий не бива да се допуска в изчисленията инфлацията да бъде отчитана два пъти.
АИКБ отхвърля третия сценарий на министерството изцяло. Философията на третия сценарий е, че с МРЗ трябва да може да се издържа „средностатистическо домакинство” с „подходяща големина”. Работодателите се противопоставят на идеята на МРЗ отново да се дават функции на инструмент за социално подпомагане.
АИКБ смята, че сценарий № 3 може да бъде заменен с вариант, при който средната работна заплата в страната се умножава по коефициент, който е съотношението на средно претеглената минимална месечна работна заплата за държавите от ЕС, които имат регламентирана такава, и средно претеглената средна месечна работна заплата за същите държави.
От Асоциацията допълват, че искат средният размер на „класовете” да се отчита при договарянето на минималната месечна работна заплата. „Класовете” би могло да не бъдат отчитани само ако междувременно бъдат премахнати, което е най-правилното решение, посочват от организацията.