Предвиденото в Закона за енергетиката „ограничаване на тежестта на европейските ангажименти за опазването на климата за индустрията“ (заради т. нар. зелена енергия, б. ред.) предизвика спор в пленарната зала при разглеждането на закона от депутатите на второ четене. С новите текстове се дава възможност с наредба министрите на икономиката, на енергетиката и на финансите да намаляват тежестта, свързана с разходите за енергия от възобновяеми източници.
Председателят на енергийната комисия Делян Добрев уточни, че трима министри – на икономиката, на енергетиката и на финансите, ще изработят наредба за намаляване на тежестта, свързана с разходите за енергия от възобновяеми източници, съгласно насоките за държавната помощ за околната среда и енергетиката за периода 2014-2020 г. Мерките ще трябва да бъдат нотифицирани от Европейската комисия.
Депутатите от БСП обвиниха, че текстовете са лобистки и могат да бъдат определени като държавна помощ от страна на Европейската комисия.
Енергийният министър Теменужка Петкова, която също присъства на заседанието, обаче посочи, че има ясна политика на Брюксел в тази посока. ЕС осъзнава тежестта на пакета за опазването на околната среда върху бизнеса и допуска подкрепа за ясно определени сектори, един от които е химическата индустрия. Тя отхвърли обвиненията за лобизъм и обясни, че министрите няма да могат да предложат помощ за конкретна индустрия. Трите министерства имат пряко отношение към промените, каза тя в отговор на въпроса защо три ведомства ще решават за ограничаване на таксата.
В крайна сметка депутатите приеха тези текстове с 82 гласа „за“, четирима бяха против, а 17 депутати се въздържаха.
По време на дискусията депутатът от БСП – Лява България Георги Кадиев посочи, че от предложените текстове не е ясно откъде ще бъде финансирана тази мярка и кой ще трябва да плати таксата за т.нар. „задължения към обществото“, чрез която обществото плаща ангажиментите за опазване на околната среда, които България прие с членството си в ЕС. Той настоя подкрепа да има за всички, не само за големите енергийни потребители, но и за малките и средните предприятия и битовите потребители.
Съпартиецът му Жельо Бойчев призова да се потърси друг начин да бъде подкрепен бизнесът. „Така предложените текстове изглеждат лобистки в полза на определени големи консуматори на електроенергия“, каза той от трибуната. Бойчев посочи още статистика на Евростат, според която цената на електричеството у нас е най-ниската в ЕС – и за потребителите, и за индустрията.
Според Валентин Николов от ГЕРБ обаче статистиката не отразява реалното състояние за големите предприятия в Германия, които успяват да договорят по-ниска цена, отколкото в България, защото поръчват големи количества по дългосрочни договори.
За Таско Ерменков от БСП Лява България идеята трябва да бъде оттеглена, за да се дообмисли и да се обвърже с допълнителни условия за бизнеса – повишаване на енергийната ефективност, нови работни места и други. За него именно големите потребители са пример, че не се спазват изискванията за енергийна ефективност и са големи "разхитители на енергия".
Мартин Димитров от Реформаторския блок обаче припомни две негативни тенденции – от една страна големите индустриални предприятия изнасят производството си извън ЕС, за да избегнат тежестта на европейските ангажименти за опазването на околната среда. От друга страна, и за България това е по-важно – през последните години новооткритите предприятия са малко. По тази причина той защити идеята за подкрепа на големите потребители на енергия и допълни, че парламентарната енергийна комисия ще следи стриктно какво се случва с тази идея.
Депутатите продължават да разглеждат предложенията за промени в Закона за енергетиката.
преди 9 години Добре де, нали всеки законопроект трябва да е придружен с оценка на неговото въздействие, къде е тя в дадената ситуация? отговор Сигнализирай за неуместен коментар