ГЕРБ ограничава достъпа до обществена информация през "задната врата"

ГЕРБ отвързва ръцете на институциите сами да определят таксите, които събират за предоставяне на информация, важна за обществото. Това става с изменения в Закона за достъп до обществена информация, които се прокарват „през задната“ врата без обществено обсъждане – с текстове от преходните и заключителни разпоредби на Закона за акцизите и данъчните складове, съобщава адвокат Александър Кашъмов от Програма Достъп до информация.

Предложението е на шестима депутати от ГЕРБ начело с председателя на бюджетната комисия на Народното събрание Менда Стоянова. Тази комисия е и единствената, която ще разглежда законопроекта.

Предложението е да отпадне правомощието на министъра на финансите по чл.20, ал.2 от Закона за достъп до обществена информация да определя нормативите – максималната граница на средствата, които заявителите следва да заплащат и които не могат да превишават материалните разходи по предоставянето. 

Според вносителите, така заявителите щели да бъдат облекчени финансово, а съществуването на заповед на министъра на финансите, определяща нормативи за заплащане при достъпа, „крие обективен риск за стриктното спазване на посоченото законово изискване“.

„Каквото и да означава това размишление на депутатите, предвид факта, че за две десетилетия прилагане на закона такъв проблем не е бил констатиран, нека да кажем какви рискове крие тази промяна според нас“, посочва адвокат Кашъмов.

На първо място той посочва, че всеки  задължен по Закона за достъп до обществена информация субект ще си определя субективно каквито суми си прецени, че съответстват на „материалните разходи по предоставянето на обществена информация“ и ще натоварят заявителите да ги плащат. И досега много институции например не са наясно, че заповедта на Министерството на финансите не калкулира възнаграждението на служителя, работещ по копирането.

На второ място, ще се получи разнобой в практиките на стотиците институции в системата на изпълнителната власт и местното самоуправление, да не говорим за другите категории държавни институции, включително органите на съдебната власт, публичноправни организации и други, без да съществува никакъв механизъм за уеднаквяването им, подчертава Кашъмов.

На тези институции, които не желаят да са открити и прозрачни и да предоставят информация, ще се предостави още едно оръжие да мачкат гражданите по свое усмотрение, посочва още той.

Заявителите, които не махнат с ръка и не се откажат от достъпа до обществена информация, ще трябва да заведат дела в административните съдилища, където освен обичайните разноски ще трябва да платят и възнаграждения за вещи лица по експертизи относно това, кои са „материалните разходи по предоставянето“.

Административните съдилища ще получат допълнително натоварване с подобни дела, което ще утежни и тяхната работа, подчертава Кашъмов.

Той посочва, че по правило достъпът до обществена информация е безплатен и че когато тя се предоставя по електронен път, не се заплаща нищо, както и че до ден днешен заповедта на министъра на финансите от 2011 г. се прилага практически без проблеми.

Адвокат Кашъмов се пита дали е случайно, че изменението се внася през съвсем друг закон, за да не се види какво се внася, не се предвижда да премине през правна комисия текст, който се отнася до гарантирано с Конституцията основно право, не е предварително публикуван и обсъден със заинтересованите страни предлаганият текст,  не се основава на констатирани в практиката проблеми и би препятствало търсенето на обществена информация от журналисти, граждани, бизнес и неправителствени организации.