ЕК: Правосъдната система на България се справя не по-зле от другите в ЕС

Правосъдните системи на България и Румъния са на прав път и се справят не по-зле от останалите държави в общността, поне по отношение на гражданските и търговските съдилища. Това коментира комисарят по въпросите на правосъдието Вера Йоурова, представяйки данни за ефикасността, качеството и независимостта на правосъдните системи в ЕС.

По време на пресконференцията, излъчвана във видеосистемата на Европейската комисия, Йоурова уточни, че фокусът на днешния доклад е по-скоро икономически. Резултатите обаче могат да бъдат взети предвид при оценката на Механизма за сътрудничество и проверка.

Две страни от ЕС са под наблюдението по този механизъм – България и Румъния. Това, че техните съдебни системи в областта на търговските отношения се справят не по-лошо от останалите, не е основание за премахването му, стана ясно от думите на комисаря.

„От България очакваме повече реформи и действия на съдебната система срещу организираната престъпност и прането на пари. И от двете държави (България и Румъния – б.р.) очакваме повече действия срещу корупцията“, припомни Йоурова.

От доклада на ЕК, публикуван на сайта на институцията, е видно още, че разходите за правосъдие в България са най-високите като процент от брутния вътрешен продукт (БВП) в целия ЕС – 0,67% през 2015 година. Освен това разходите растат непрекъснато от 2010 година насам.

Обикновено големите разходи се дължат на недобрата организация на работата на съда или недостатъчния капацитет на работещите в системата, поясни от своя страна европейският комисар.

Данните от доклада на ЕК за развитието на правосъдните системи в ЕС като цяло показват, че производството става по-ефективно, макар и да съществуват още предизвикателства. В доклада се разглеждат различни аспекти като достъп до правосъдие и начините за подаване на жалби. За първи път Европейската комисия е изготвила и данни относно продължителността на наказателните производства за престъпления при пране на пари.

Продължителността на производствата по граждански и търговски дела обаче намалява, а като цяло държавите от общността изпълняват изискванията по отношение на защитата на потребителите.

По отношение на делата за пране на пари делата в ЕС се точат между 6 месеца и 3 години, отчитат от Комисията. Всъщност от статистиката се вижда, че делата са най-кратки в България – средно едно дело трае под 200 дни (на първа инстанция) и най-продължителни в Унгария.

Сред забележките на Брюксел по отношение на правосъдните системи в страните членки е ограниченият достъп на по-бедните граждани до правосъдие, както и по-ограниченото използване на новите технологии в съдебната система.