ЕЦБ: БНБ не може да финансира ФГВБ

Европейската централна банка (ЕЦБ) счита, че внесеният в парламента от "БСП лява България" законопроект за промени в Закона за гарантиране на влоговете в банките може да накърни институционалната и финансовата независимост на Българската народна банка (БНБ), а може да наруши и функционалната й независимост.

Това става ясно от разпространено от БНБ становище на ЕЦБ от вчера, след като на 14 ноември ЕЦБ бе сезирана от БНБ относно предлаганите промени в закона. Ако бъде приет от Народното събрание (НС), законопроектът би предизвикал сериозни смущения във функционирането на банковата система и би породил рискове за финансовата стабилност на страната, предупреди тогава гуверньорът на БНБ Иван Искров в писмо до председателя на НС Цецка Цачева.

В становището на ЕЦБ пише, че предложеният проект възпрепятства инвестирането, управлението и отчитането на резервите, което е задача на БНБ по Закона за БНБ.

Законопроектът на "БСП лява България"

Законопроектът предвижда, че при недостиг на финансови средства във Фонда за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ), с решение управителният съвет на фонда може да установи по-висок размер на годишната премийна вноска, който не може да надхвърля 1,5% от общия размер на влоговата база на банката (0,5% понастоящем)

Ако финансовите средства на фонда не са достатъчни за покриване на задълженията му по Закона за гарантиране на влоговете в банките, управителният съвет на фонда трябва в срок до три дни от установяването на недостига да приеме решение за покриването му чрез увеличаване на годишната премийна вноска до 2% от общия размер на влоговата база на всяка банка за срок до 3 години.

Управителният съвет на фонда ще изисква от банките да изплатят авансово тези годишни премийни вноски в определен срок и с увеличен размер. Сумата, изплатена авансово от всяка банка, ще бъде приспадната от дължимата годишна премийна вноска за следващите години. Надвнесената сума ще бъде върната в срока, установен в Закона за гарантиране на влоговете в банките.

Освен това законопроектът предвижда, че при допълнителен недостиг на средства БНБ трябва да покрие допълнителния недостиг в срок до 10 дни чрез кредит от управление „Банково“ и от „резерва“ на БНБ при лихва, равна на основния лихвен процент. 

Съгласно законопроекта фондът може да получава и заеми от български и чуждестранни банки в съответствие с условията и реда, определени от управителния съвет на фонда. Получените от фонда заеми могат да бъдат обезпечавани с активи на фонда, включително и с бъдещи вземания към банките за годишни премийни вноски.

Писмото на Европейската централна банка 

В писмото на ЕЦБ, подписано от президента й Марио Драги, се посочва, че на централните банки се забранява да предоставят овърдрафти или други видове кредитни улеснения в полза на публичния сектор, включително да финансират задълженията на публичния сектор спрямо трети лица.

Единствените съвместими със забраната форми на финансиране от централната банка в полза на национална схема за гарантиране на депозити в кредитните институции са: а) кредит в рамките на деня в съответствие с общите правила за предоставяне на такъв кредит от централната банка; и б) краткосрочно спешно ликвидно финансиране в съответствие със строгите условия, установени в докладите на ЕЦБ за конвергенцията, т.е. ако подобно финансиране е краткосрочно, насочено е към овладяването на спешни ситуации, на риск са изложени аспекти на системната стабилност и решенията се вземат по усмотрение на централната банка.

В законопроекта  не се съдържат подобни условия и не се посочва максималният срок на кредита, предоставен от БНБ на фонда. Следователно задължението на БНБ да предостави кредит на фонда в размера, необходим за покриването на допълнителния недостиг на финансови средства във фонда, е несъвместимо със забраната за парично финансиране. 

Законопроектът предвижда, че кредитът, който БНБ е длъжна да предостави на фонда, следва да бъде отпуснат с финансовите средства на управление „Банково“ на БНБ и от „резерва“. Законопроектът не предоставя указания относно какво се включва в този „резерв“. Освен това законопроектът не посочва горна граница на размера на кредита и не предоставя на БНБ свобода на преценка при решението дали да отпусне кредита или не.

Законопроектът накърнява институционалната и финансовата независимост на БНБ, а може да наруши и функционалната ѐ независимост, се посочва в писмото на ЕЦБ.

Законопроектът предвижда банките да плащат авансово последващи вноски, ако средствата на фонда са недостатъчни, за да покрият задълженията му. Във връзка с това една добре финансирана схема за гарантиране на депозити предоставя закрила на дребните вложители, като същевременно подобрява финансовата стабилност. Наличието на условия за добро финансиране осигурява ефективно гарантиране на депозитите и е благоприятно за поддържането на общественото доверие.

ЕЦБ подкрепя изискването банките да плащат завишени годишни премийни вноски и да ги правят авансово, ако финансовите средства, с които разполага фондът, не са достатъчни, за да се изплатят на вложителите гарантираните суми по депозитите. Както е посочено в по-ранни становища на ЕЦБ, схемите с предварително финансиране следва да включват и възможността да се поиска от частния сектор да предостави допълнителна финансова подкрепа, тъй като предварително събраните от сектора средства може да се окажат недостатъчни при кризисна ситуация.

ЕЦБ отбелязва, че с прилагането на принципа на последващо финансиране от частния сектор следва да се насърчава допълнителна пазарна дисциплина и да се преодолее моралният риск. Въпреки това ЕЦБ препоръчва въпросните мерки да бъдат внимателно преценени, тъй като могат да повлияят върху стабилността на кредитните институции и на банковия сектор.

По-конкретно изискванията за прекалено висок размер на последващото финансиране може да станат проциклични, ако бъдат наложени по време на икономически спад. ЕЦБ препоръчва правомощията по законопроекта да бъдат упражнявани по начин, който осигурява съществуването на добре финансирана схема за гарантиране на депозити, като същевременно се съхрани способността на кредитните институции да поддържат достатъчна ликвидност и регулаторен капитал.

ЕЦБ отбелязва, че допълнително временно финансиране, което надхвърля последващите вноски от кредитните институции, които са членове в схема за гарантиране на депозити, може да е необходимо при тежка криза, при която се изисква, например, активирането на гаранциите за депозитите в големите кредитни институции. Докато банките следва да поемат основната отговорност за доброто финансиране на схемата за гарантиране на депозити, може да са налице възможности за допълнително финансиране на ФГВБ за целите на ликвидността, например фондът да вземе заем от пазарите (евентуално обезпечен с държавна гаранция) или да получи кредитна линия от правителството.

ЕЦБ разбира, че в момента държавните органи предприемат стъпки, за да отпуснат на фонда значителна кредитна линия от централния бюджет, която е обезпечена с активи на фонда, включително и с бъдещи вземания към банките за годишни премийни вноски.