Дълговете на бизнеса са продължили да растат и през 2013 г., като достигат 171 млрд. лева в края на годината. Това сочат данните на Българската стопанска камара. Спрямо 2012 г. ръстът е в рамките на 1,9 на сто, но спрямо 2010 г. увеличението е от 8,3%, показва статистиката на организацията.
От Камарата припомнят, че през 2013 г. е отчетена дефлация от 1,6 на сто, което означава, че реалната задлъжнялост е много по-голяма - 173 млрд. лева, изчисли зам.-председателят на БСК Камен Колев.
Той посочи, че само по себе си увеличението не е "някаква вредна тенденция, а трябва да се вземе предвид и ръста на икономиката". В годините на икономически подем растат и задълженията и данните на БСК го показват - в периода 2005 -2008 г., т.е. в годините преди кризата, има значително по-голям ръст на задълженията спрямо ръста на брутния вътрешен продукт (БВП). Икономиката на страната в този период се разширява с 6,2%, я задълженията се увеличават с 32,5 на сто. В периода 2009 - 2013 г. ръстът на БВП и на задълженията вече е много по-съизмерим - 1,1% ръст на икономиката спрямо 2,3 на сто на задълженията.
През 2013 година продължава да се наблюдава негативно съотношение между размера на задължнялостта и приходите от продажби. В последните години обаче се наблюдава леко подобрение - през 2009 г. на 1 лев приходи има 1,57 лева задължения, а през 2013 година задължението вече е 1,38 лева на 1 лев приходи от продажби.
Статистиката на БСК показва още, че най-голям е делът на междуфирмените задължения - 117 млрд. лева, или 68% от всички задължения на нефинансовите предприятия. Задълженията на фирмите към банки и други финансови предприятия са 46,9 млрд. лева, или 28% от всички задължения. Данъчно-осигурителните задължения са 5 млрд. лева, а задълженията към персонала - 2 млрд. лева.
Съпоставката спрямо 2012 година показва, че задълженията към финансови предприятия намаляват с 1,6 млрд. лева. От БСК разчитат това като знак за намаляването на инвестиционната активност, тъй като спадът спрямо предходни периоди е основно по отношение на дългосрочните, тоест инвестиционни кредити.
Ръст спрямо 2010 година обаче има по отношение на краткосрочните заеми - в рамките на 20 на сто, което пък показва, че фирмите страдат от недостатъчно оборотни средства.
Най-големи задължения имат предприятията от секторите търговия, транспорт, туризъм, енергетика, рециклиране, които съставляват към половината от задълженията на нефинансовите предприятия, показва още статистиката на БСК. Именно в тези сектори може да се очакват и фалити на фирми, посочи Колев. Заплаха от фалити има и по отношение на строителни предприятия, допълни той.
"Очакваме скромен растеж на БВП в рамките на 1%", посочи още зам.-председателят на Камарата. Това, както и свиването на инвестициите (с 15,6% за периода 2009 - 2013 г.) допълнително ще окаже негативно влияние върху задлъжнялостта.
Запазва се високо нивото на необслужваните кредити, а и дефлационните процеси ще съдействат за увеличаването на задлъжналостта, макар и дефлацията да оказва позитивно въздействие върху бюджетите на домакинствата.
Благоприятно влияние върху задълженията на бизнеса ще има постепенното излизане на страните от Европейския съюз (ЕС) от кризата, както и увеличаването на износа. Като позитивни фактори се разглеждат намалението на цените на петрола и енергийните ресурси и ускореното усвояване на средствата от европейските фондове.
От БСК препоръчват да се улесни достъпът до правосъдие и да се ускорят процедурите по несъстоятелност като начин за намаляване на задлъжнялостта. Камен Колев посочи, че тромавата процедура по несъстоятелност бави бързото прехвърляне на активите, така че те отново да заработят и да носят доход. Затова и препоръката е да бъде създадена борса на задълженията.
Представителите на бизнеса настояват и за подобряване на финансовата дисциплина на държавата и общините.
От БСК са направили и статистика за задълженията към бизнеса. Данните показват, че през 2013 г. държавата и общините са натрупали 277 млн. лева просрочени задължения към фирмите. От тях 108 млн. лева са просрочените вземания на бизнеса от държавата, а останалите са на местните администрации.
Колев обясни по-големия дял на задълженията на общините с по-тежкото им финансово състояние, спрените европейски програми и забавени плащания от държавата за делегирани дейности.
преди 9 години Мави, не вини запада за това! Не генарализирай нещата така пошло. Прав си за проблема, които поставяш, но и същия този запад е измислил решение - застраховаш си вземанията! Не ти платят на уговорения деня - уведомяваш си застрахователя . Поема ги той. И ако и той не успее до 20 дни след сигнала ти плаща. Аз поне така правя. Ааа и с големи бг фирми проблеми не съм имал само с малки и срезни убитаци. Със западняци също никви ядове. Вих поляци, руснаци и белоруси са ме влачили яко.. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години за такива сделки банките имат услуга факторинг.иначе 2 години могат да влачат фактура.другия вариант е договор с клаузи за плащането отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години Не става! Още като втвърдиш тона, такива си плащат, но повече не стъпват при теб. Трябва обективна санкция от държавен орган, за да знае гадът, че където и да отиде, ще го друса горският, а не фирмата контрагент. Нещо като да не си внесеш ДДС-то - архангелите веднага те навестяват! Дава се максимален срок и след него - друс! От държавата, а не междуфирмени войни!! Втори случай - друс х2! Трети случай - отнемане на регистрацията! И ще видиш, как може всеки да си плаща... Хехе! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години запори на сметките...иначе тоя манталитет вярно е ужасен:) отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години Еми не, защото гърците се бяха научили на тези номера от италианците, а те от германците... Хаха!Мой познат доставя нещо на Балкан Стар - 100% германска компания - по половин година не може да се вземе парите! Чуди се какво да прави вече! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години И айде и аз да те питам нещо: ако 10 фирми си дължат по 10 лв. и това е обща задлъжняласт от 10 лв., но първият по веригата вземе, че си плати на втория, а той на третия, но там спре плащането, пак ли общата задлъжнялост ще е 10 лева? Хаха... ! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години Е...значи от юг и гледай до къде се докараха:) евреи и гърци...все семити(ако вярваме на апокрифните теории:) ) отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години Абе дреме ми кой и как ще го смята! Факт е, че това е жесток проблем, много по-сериозен от войни и природни бедствия! Това убива нормалния бизнес, който се храни с приходи от производство и услуги! Това е принципът, че можеш и да не си платиш, или да си платиш, когато ти решиш, че искаш! И този уродлив манталитет дойде от вън, от запад!!! Да, този феномен дойде в България с чуждите инвеститори! Първите, които ме хвърлиха в джаза с тези номера бяха Кока Кола, или по-скоро ботлърът им тук Кларина - гърци. Те плащаха когато си искат. Аз ги изгоних, щото за мен беше подигравка. После една израелска фирма, която ми мота четири месеца парите за едни етикети. Плати, когато дойде със следващата поръчка. После се сблъсках с Нестле, с новите чорбаджии на пивоварните и др. "крупни инвеститори".Никога не съм имал такиваядове с малки и средни български фирми. А гадните руснаци даже често плащат всечко напред!Проблемът може лесно да се реши, но на няколко големи това не им изнася! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години една фирма дължи на друга 1 милион, втората дължи на трета друг един милион. Третата дължи на четвърта фирма някакъв милион. Между фирмената задлъжнялост е 3 милиона, но реално се оправя с един милион. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години А бе, ти да не си на някакви силни лекарства?"Ето, КТБ-то затъна, рестартира се и сега вече няма проблем." Няма никакъв проблем-освен няколко милиарда от моя и твоя джоб. отговор Сигнализирай за неуместен коментар