България ще получи 6 млн. евро подкрепа за млечния сектор

България ще получи 6 млн. евро подкрепа за кризата в млечния сектор. Това стана ясно по време на неформалното заседание на Съвета на Европейския съюз по земеделие и рибарство в Люксембург, съобщиха от Министерството на земеделието.

Общият пакет, разпределен между страните членки, е в размер на 420 млн. евро. 

По-рано земеделският министър Десислава Танева заяви, че България се нуждае от 50 млн. евро, за да покрие загубите от руското ембарго и срива на цените в млечния сектор и свинопроизводството. 

,,Изключително важен е фактът, че средствата не са от бюджета за кризи, а допълнителен ресурс, който трябва да подкрепи незабавно фермерите. Оценяваме, че част от предложенията , които направихме още през декември миналата година, когато поставихме въпроса с кризата в млечния сектор, ги виждаме отразени в пакета“, заяви по време на Съвета министърът на земеделието и храните Десислава Танева. 

Тя предложи за тези от мерките, като обвързаната подкрепа за животновъдство, при които са минали всички проверки, средствата да могат да се платят авансово на 100% веднага след 16 октомври, а не след 1 декември.

Танева сподели, че от 1 септември тази година България има наложена пълна забрана от Русия за износ на растителни продукти. По думите й трябва да започнат разговори между Европейския съюз и Русия за отпадане на ембаргото. “За нас в дългосрочен план е много важно веднага да се започнат разговори от Европейския съюз с Русия за отпадане на ембаргото. Колкото по-дълго продължава това ембарго, трудностите за нашите фермери и възстановяването на техните позиции на предишни пазари би било по-трудно“, подчерта земеделският министър.

Европейските министри поискаха Брюксел да задейства допълнителни средства, след като похарчените за компенсации за руското ембарго 220 млн. евро не доведоха до покачване на цените в млечния сектор, допълва Dnes.bg.

Европейският комисар по земеделие Фил Хоган обаче обясни на аграрните министри, които днес заседаваха в Люксембург, че парите не са достатъчни и че те трябва да добавят и от националните бюджети, за да обезщетят фермерите си и да ги предпазят от фалит. За целта Еврокомисията няма да гледа строго на отпускането на допълнителна държавна помощ по свое усмотрение.

От своя страна Брюксел ще позволи авансово изплащане на до 70% от директните плащания. При това без задължителните проверки на място и само въз основа на декларациите  за обработваемата земя.

Хоган обясни, че размерът на допълнителната субсидия, отпускана от ЕС, е определен по два критерия. 80% тежест е даден на размера на млечната квота на всяка страна за април 2014/15 и 20% според това доколко свинепроизводителите са пострадали от руското ембарго, сушата и спада на пазарните цени.

Така се получава, че Германия и Франция ще получат в добавка съответно 69 и 63 милиона от европейския бюджет. Британските фермери ще вземат 36 млн., а полските 29. Най-близо до загубите на българските производители са оценени нуждите на естонските -  7,6 млн. евро. Фермерите в Люксембург, Кипър и Малта - ще получат най-малко - между 700 и 100 хил. евро.

В добавка към пряката помощ Европейската комисия ще отпусне средства за изтегляне от пазара на по-големи количества сухо мляко и сирене, а към свинското месо ще се добави и прясната свинска мас. ЕС очаква, че като плати на производителите да складират продукцията си, вместо да я продават, цените ще тръгнат нагоре.

ЕС ще похарчи още 80 млн. евро в помощ на земеделците. С 30 млн. евро от тях ще бъде купено мляко от европейските производители, което ще бъде изпратено в бежанските лагери в страните, съседи на Сирия, където средствата за издръжката на намиращите се там хора са недостатъчни. Остатъкът ще се използва за други мерки, включително улесняване достъпа до пари за реклама на земеделска продукция извън ЕС, за изследване на проблемите по хранителната верига, които правят толкова голяма разликата между изкупните цени и тези в супермаркетите.

Относно предложените от Комисията пазарни мерки за подобряване на млечния сектор, Десислава Танева поясни, че трябва до приемане на законодателно предложение по схемата „Училищен плод“ да бъдат увеличени ставките за млечен еквивалент до размер, който покрива най-малко 80% от всички разходи за доставка на млякото и млечните продукти по схемата. „При тези условия схемата би имала голям успех, както в социален аспект, възпитание на здравословно хранене на младото поколение, така и за производителите“, категорична бе Танева.