Бизнесът пак повежда битка с административното бреме

Бизнесът пак повежда битка с административното бреме. Това научи Investor.bg от източници от Българска стопанска камара (БСК). Преди 10 дни работодателската организация е пуснала запитване до членовете си за конкретни режими, които най-силно затрудняват предприемачите и в момента обобщават данните. Очаква се скоро да бъде инициирана среща със служебния кабинет, на която да бъдат изложени проблемите.

В своя личен блог изпълнителният председател на БСК Божидар Данев пише, че трябва да се обърне специално внимание на добавката в енергийните цени такса „задължение към обществото“, както и таксите, събирани от контролните органи за различни видове проверки.

„Контролните органи имат право без ограничение да извършват проверки, за които бизнесът плаща, независимо дали той е изряден. Например, за проби за качеството на храните, за качеството на водата в плувните басейни и т.н. Друг пример – митниците са аутсорсвали част от дейността си за контрол по вноса на храните на частни фирми, на които бизнесът плаща такси за осъществявания контрол. Т.е. бизнесът плаща да го контролират един път през данъците си (за издръжка на контролиращата администрация) и втори път през такси за „услугата“, пише Данев.

Според него в съответствие с българското законодателство таксите трябва да бъдат разходопокривни (да покриват разходите на съответните администрации). По думите му обаче на практика всички държавни агенции са се превърнали в приходни структури на държавния бюджет и са сериозни закононарушители. „Това нарушаване на закона би трябвало да бъде обект на внимание не само на Административния съд, но и на Прокуратурата“, категорочен е изпълнителният председател на БСК. 

Той цитира англосаксонска поговорка, която гласи: „Господ ще премести планината, но ти трябва да му донесеш лопатата". „Ние, като представители на бизнеса, сме готови да занесем инструментите до служебното правителство и Президента, за да преместят планината на регулации и такси“, пише Данев.

Той посочи Словения за пример, като според цитираните от него данни приходите от такси на страната са само 0,2% от общите постъпления, което е над 25 пъти по-малко, отколкото у нас.

„Само 0,3% от приходите в бюджета на България са от концесионни такси за всички подземни богатства, за минералните води, за плажовете, за летища, пристанища, автогари, автолинии и пр. Към тези близо 1,2 млрд. лв. приходи от такси в държавния бюджет трябва да добавим и още 1,2 млрд. лв. приходи от такси в общините, вкл. за битови отпадъци, за леки автомобили, за т.нар. тротоарно право и т.н. Т.е. общо говорим за около 2,4 млрд. лв., което е значително повече от приходите от данък „печалба“, пише Данев.

Какво е положението в момента?

България може и да е данъчен рай (според няколко поредни правителства), но що се отнася до различните такси за разрешителни и лицензи, които плаща бизнесът, нещата не изглеждат точно така. За никого не е тайна, че от десетилетия всеки, който иска да мине в отбора на предприемачите, трябва първо да се пребори с държавния апарат и едва след това да оцелява в зависимост от икономическите фактори.

Според числата, записани в държавния бюджет за 2017 г., е заложен 7,6% ръст на събираните от държавата такси – близо 1,3 млрд. лв. при по-малко от 1,17 млрд. лв. за 2016 г. Сумата от такси, които влизат в хазната, е почти 6% от общия размер на приходите в бюджета. През 2016 г. спрямо 2015 г. увеличението на събираните такси е над 11%.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.