Алфа Рисърч: 6 партии влизат в следващото НС, вотът за ГЕРБ - 24,3%, за БСП - 21,9%

Ако изборите бяха днес, най-вероятният резултат е шестпартиен парламент с неустойчиво от политическа гледна точка мнозинство и трудно съставяне на управленска коалиция.Това показват резултатите от регулярното проучване на общественото мнение на Алфа Рисърч, реализирано в периода 15 – 21 декември 2020г., сред извадка от 1017 пълнолетни жители от цялата страна. 

През декември ГЕРБ (24,3%) има преднина от 2,4 пункта пред БСП (21,9%) в предпочитанията на твърдо решилите да гласуват. Лидерите и на двете водещи партии стабилизират позициите си. Бойко Борисов  възвръща част от доверието си в сравнение с есента (от 20,3% до 23,5%). След като спечели вътрешнопартийната битка, Корнелия Нинова също укрепва обществено доверие (от 19.8% до 20.5%).

Всички останали партии повече или по-малко губят подкрепа, отчита проучването. Парламентарно представените – заради натрупаното недоволство от статуквото, а извънпарламентарните – заради смяната в приоритетите на общественото мнение с втората вълна на КОВИД-19 и затихването на протестния потенциал.

Като трета парламентарна политическа сила и през декември се очертава „Има такъв народ“, но упоритото въздържане от представянето на лица и приоритети започва да отнема от предимството им: подкрепата за партията спада от 14,9% през септември до 10,2% през декември, а за Слави Трифонов – от 36% до 30,3%.

Подобна тенденция е налице и в подкрепата за Демократична България. Тя спада от 9,4% до 6,1% за последните три месеца, главно заради по-ниската мобилизация на техните симпатизанти. Обединението запазва висок дял сред колебаещите се избиратели, но по-нисък сред твърдите участници в изборите. Връщането на тези избиратели може да го приближи към по-високите летни позиции. Лидерът на формацията Христо Иванов запазва персонално доверие от 14,7%.

Платформата Изправи се.бг (4.9%) на Мая Манолова, макар и най-близо до чертата от 4%, също  запазва шансове за представителство. Персоналният рейтинг на М. Манолова, както на Сл. Трифонов, също бележи лек спад (от 32.9% до 30.3%), но тя остава доста по-популярна, отколкото нейната формация.

Сплотилият се по време на протестите електорат на ДПС достига 7,2% от твърдо решилите да гласуват, което отрежда четвърта позиция на Движението. За разлика от тях, симпатизантите на ВМРО – НФСБ продължават плавно да намаляват до недостатъчните за влизане в парламента 2,7%.

Фрагментацията на протестния вот се задълбочава и от нарастващия дял на нерешилите за кого да гласуват (от 10,1% до 16,3%). Колебание в най-голяма степен изразяват млади, високо образовани български граждани.

Въпреки предизвикателствата мнозинството от избирателите подхождат с доверие към предстоящите избори: 20% нямат притеснения за честността им, други 42% допускат, че може да има нарушения, но те няма да  окажат съществено отражение върху резултата. Тезата, че вотът ще бъде изцяло манипулиран се подкрепя от 24 на сто, предимно симпатизанти на асоциираните с протестите формации.

43% очакват, че изборите няма да излъчат категоричен победител и ще е нужно коалиционно управление. При такъв вариант 27% биха желали коалиция с участието на ГЕРБ. Също толкова – коалиция с участието на БСП. За момента изглежда нищожна вероятността за коалиция без участието на една от двете водещи политически сили.

Нарастването на страховете от влошаването на пандемичната ситуация през декември и фокусирането върху мерките за преодоляването на здравните и икономически последствия от нея води до спад в намерението за участие в парламентарните избори. 49,6% от участвалите в проучването граждани смятат да гласуват, което е спад с около 10 на сто спрямо септември 2020. 28% се колебаят и 22% не възнамеряват да гласуват.

В условия на множество неизвестни липсва обществен консенсус дали е по-добре изборите да се проведат в първия възможен момент или да се отложат. Евентуална нова вълна от зараза с КОВИД-19 би накарала 43% от българските граждани (най-вече по-възрастните поколения, хора от рискови групи и техни близки) да се замислят, дали да отидат до урните. Обратно, 42% смятат, че вотът трябва да се проведе в първия възможен момент, защото отлагането му би било само в полза на управляващите. Реалният спад в намеренията за гласуване обаче е ясен индикатор за негативното отражение на една изострена пандемична ситуация върху избирателна активност.

По-ниската избирателна активност, от своя страна, води до електорални бонуси за големите партии и отлив в подкрепата за по-малките и новите участници в изборите.

КОВИД-19, икономическите затруднения и възможността на партиите да дадат яснота за характера на следващото управление са факторите, които ще окажат решаващо влияние върху изхода от вота за 45-то Народно събрание. Нито един от двата основни сценария не може да бъде изключен, заключават социолозите. Овладяването на здравната и икономическа кризата, както и фрагментирането на опозицията, ще бъде в полза на управляващите. Обратното, евентуално катализиране на негативните настроения в обществото и формулирането на привлекателна за широки социални групи политико-ценностна алтернатива с ясно лидерство, може, от своя страна да върне тласъка в подкрепата за претендентите.

За президента Румен Радев годината приключва с положителен баланс в общественото доверие. През последните три месеца одобрението за него нараства от 42% до 46%, а неодобрението спада от 29% до 24%.

Охлажда се нажежената „до червено“ през летните месеци критика към правителството и премиера. В оценките за дейността им се наблюдава лек ръст, но на фона на продължаващ сериозен превес на негативните мнения. Одобрението за работата на кабинета остава в рамките на установените през септември 14%, но неодобрението спада с 10 пункта от 60% до 50%. Най-изявени критици на правителството и премиера са привържениците на леви и по-радикални формации. Отношението на дясно-центристките избиратели е силно поляризирано: те са както сред тези, които повече от средното подкрепят правителството, така и сред най-недоволните от действията му.

Парламентът остава най-слабо популярната сред обществото институция със 7% положителни срещу 51% отрицателни оценки.

Съдебната система е сферата, в отношението към която протестите успяват да предизвикат по-съществена промяна. За първи път през последното десетилетие се откроява тенденция към ръст на общественото доверие в съда и разтварянето на ножицата с доверието към  прокуратурата. До лятото на 2020г. и двете институции се ползваха с относително идентични равнища на одобрение, със силен превес на критиката към тяхната работа. През последната половин година обаче съдът получава по-висока подкрепа за работата си (16% срещу 10% -12% за главния прокурор). Още по-сериозна е разликата в неодобрението: 52% за главния прокурор срещу 35% за съда.

Полицията е от малкото институции, чиято работа през последните месеци получава преобладаващо положителни оценки – 32% позитивни срещу 22% негативни.

Протестите от лятото на 2020 г. изостриха критичните оценки към управлението, но не успяха да дадат изключително важната за кризисни ситуации яснота за бъдеща управленска формула, нито за приоритетите и лица, които ще ги реализират. Това прави бъдещата политическа конфигурация заредена с много неизвестни, посочва се в проучването.