НАСА представи първата снимка на телескопа „Джеймс Уеб"

НАСА разпространи първата инфрачервена снимка на своя нов телескоп „Джеймс Уеб" която разкрива най-далечните, изследвани досега, кътчета на Вселената, и показва първите галактики, формирали се малко след Големия взрив преди повече от 13,8 милиарда години, предаде AFP.

Първата снимка от струващия 10 млрд. долара нов телескоп е най-далечното изображение, което човечеството е виждало във времето и пространството, приближаващо се до изворите на зараждането на Вселената. По-късно днес тази снимка ще бъде последвана от още четири, които ще разпространи НАСА.

„Дълбочинната" снимка, показана на събитие в Белия дом разкрива хиляди звезди и големи галактики.
Тази първа цветна снимка на телескопа „Джеймс Уеб" бележи "исторически" ден за човечеството, каза американският президент Джо Байдън по време на събитието в Белия дом, шест месеца след изстрелването на ракетата с космическия апарат от Френска Гвиана в Южна Америка.

Секунди преди да покаже на всички снимката Байдън, който я съзерцаваше и ѝ се възхищаваше, каза, че на нея се вижда "най-старата документирана светлина в историята на вселената от преди 13 милиарда години". После той допълни: "Нека пак го кажа - 13 милиарда години, трудно е да го проумея".

Наситената със стотици разноцветни точици, ивици, проблясъци и спирали снимка е само "частица от Вселената", каза ръководителят на НАСА Бил Нелсън.

Снимките, които ще бъдат показани по-късно днес включват изображение на голяма газообразна планета извън Слънчевата система, две изображения на мъглявина, където се раждат и умират звезди с невероятна красота, както и класическо изображение на пет близко разположени галактики, които се обикалят една около друга.
Телескопът „Джеймс Уеб" се смята за наследник на много успешния, но вече остарял телескоп "Хъбъл". Телескопът "Хъбъл" успя да погледне в Космоса на разстояние 13,4 милиарда години. Той откри изключително светла галактика през 2016 г. Астрономите измерват колко далеч могат да погледнат в светлинни години, като една светлинна година се равнява на 9,3 трилиона километра, посочва AP.

Спътниковият телескоп - най-големият, изстрелван някога - беше изпратен в орбита на около милион мили от Земята в края на миналата година и в продължение на месеци преминаваше през тестове, калибриране и настройка. Снимката, публикувана в понеделник в Белия дом, е първата от серия снимки, които се очаква да бъдат представени от НАСА и Европейската космическа агенция тази седмица, изобразяващи детайли от звездни формации, галактически купове и далечни планети.

Уредът използва инфрачервена светлина, което му позволява да вижда по-далеч от всеки друг предишен телескоп, включително телескопа "Хъбъл", който той заменя. Учените се надяват, че „Уеб“ ще предостави нови разкрития за това как е изглеждала ранната Вселена, как еволюират галактиките и черните дупки, както и за жизнените цикли на звездите и планетарните системи.

„Днешният ден представлява вълнуваща нова глава в изследването на нашата вселена", заяви вицепрезидентът Камала Харис, цитирана от Bloomberg, като добави, че телескопът „ще подобри това, което знаем за произхода на нашата вселена, нашата слънчева система и вероятно за самия живот".

Урок по история на Космоса

Основното огледало на новия телескоп се състои от 16 шестоъгълни огледала, които са направени от добре понасящия разликите в температурите в Космоса берилий. Той е покрит със злато, тъй като златото отразява много добре инфрачервените вълни на спектъра. Основното огледало има много по-голяма  площ за събиране на светлина, което му позволява да наблюдава обекти на много по-големи разстояния и по този начин по-далеч във времето от „Хъбъл“ и всеки друг телескоп.

Това според астрономите ще даде представа за Космоса, който не е виждан никога досега – датиращ само от сто милиона години след Големия взрив, теоретичната точка на възпламеняване, която задейства разширяването на наблюдаваната Вселена преди около 13,8 млрд. години. телескоп

„Хъбъл“ достига до приблизително 400 млн. години след Големия взрив, разривайки обекти, които „Уеб“ може да преразгледа с далеч по-голяма яснота.

Освен образуването на най-ранните звезди във Вселената астрономите искат да изследват и свръхмасивни черни дупки, за които се смята, че заемат центровете на далечни галактики.

Инструментите на „Уеб“ го правят също идеален за търсене на доказателства за потенциално поддържащи живота атмосфери около десетки новодокументирани екзопланети – небесни тела, обикалящи около далечни звезди, и за наблюдение на светове много по-близо до дома като Марс и ледената луна на Сатурн Титан.

Телескопът е резултат от международно сътрудничество, ръководено от НАСА в партньорство в европейската и канадската космически агенции. Northrop Grumman Corp. е основният изпълнител. Ракетата-носител Arianespace е част от европейския принос.

„Уеб“ е разработен на цена от 8,8 млрд. долара, като се очаква оперативните разходи да доведат общата му цена до около 9,66 млрд. долара, която е далеч по-висока от планираната, когато НАСА целеше изстрелването му през 2011 г.

Астрономическата експлоатация на телескопа, която ще се управлява от Научния институт за космически телескопи в Балтимор, се очаква да започне през лятото на 2022 г. след около шест месеца подравняване и калибриране на огледалата и инструментите на „Уеб“.

Именно тогава НАСА очаква да пусне първата партида с изображения, заснети от новия телескоп. Той е проектиран да издържи до десет години.