Преди героите Супер Марио и Лара Крофт да превземат въображенията ни, видео игрите са били основно ползвани в академичната общност, разказва VisualCapitalist.
През 50-те години учените създават първите видео игри като тестови инструменти или за да покажат възможностите на новите технологии. Учените тестват елементарни форми на изкуствен интелект върху игри като дама или шах, докато в същото време представят откритията си пред публика на изложения в Канада или Великобритания. Едва след внедряването на нови технологии като транзистори или памет с произволен достъп (RAM) цената и размерът на тези компютри се понижават.
До 70-те години видео игрите са готови да излязат на търговския пазар за пръв път. Представени са първите аркадни игри, на пазара започват да излизат завладяващи игри, а тактически функции, като джойстикове, ги правят достъпни дори за по-базовите потребители.
Всичко друго е история – а общият пазар на гейминг индустрията днес струва почти 100 млрд. долара.
Най-големи приходи от игри за 2014 г. отчитат САЩ – 21,3 млрд. долара, като на второ място е Китай с 18,0 млрд. долара. Очаква се обаче двете страни да разменят местата си през 2018 г. като лидерът Китай ще постигне приходи за 32,8 млрд. долара, а САЩ – за 24 млрд. долара. На трета позиция и в двата случая остава Япония, която за 4-те години ще увеличи приходите си с 600 млн. долара до 12,6 млрд. долара.
Що се отнася до най-големите компании за игри по приходи, безапелационен лидер е китайската Tencent, производител на игри като League of Legends, FIFA Online 3, NBA 2K, и Need for Speed. За първото тримесечие на 2015 г. компанията отбелязва приходи от 4,1 млрд. долара, които нарастват до 5,3 млрд. долара година по-късно. Сред останалите водещи компании присъстват имена като Sony, Activision Blizzard, Microsoft и Apple, които обаче имат доста по-слаби приходи за първото тримесечие на миналата година – между 2,6 и 3,6 млрд. долара (цялата графика можете да видите тук).
Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.