Все повече фермери се интересуват от директните продажби на храни направо от стопанствата. След трудния старт на Наредба 26, която преди пет години регламентира как земеделците да продават продукцията си и междувременно направените редакции, ентусиастите да се регистрират са се увеличили. Един от проблемите за земеделците остава финансирането, тъй като трябва да ремонтират производствените помещения и да купят оборудване.
Обектите с регистрация по наредбата вече са близо 800, показва справка в сайта на Българската агенция по безопасност на храните. Сред тях най-много са производителите на мед. Ферми в цялата страна предлагат още сурово мляко, сирене и кашкавал, яйца. Засега са единици стопанствата, които предлагат прясно месо или риба, а по изключение – и дивеч.
Природозащитни организации твърдят, че малките ферми опазват природата и високата природна стойност на земите в зони от мрежата Натура 2000. В същото време регистрацията по Наредба 26 решава въпроса с изкупуването на земеделската продукция за жълти стотинки, коментира Юлия Григорова от WWF.
Фермери със стопанства в Натура 2000 от Западна и Централна Стара планина получават подкрепа по българо-швейцарския проект „Да свържем опазването на природата с устойчивото развитие на селските райони” (известен като „За Балкана и хората“). Организациите, които изпълняват съвместно проекта, им помагат за регистрацията. Покриват се и част от инвестициите.
„Искаме да покажем, че устойчивото използване на ресурсите ще е от полза за населението. Фактът, че хората живеят в зона с висока природна стойност, не бива да бъда проблем за тях, а плюс за развитието на тези райони“, коментира Бертран Сансоненс – експерт от международната природозащитна организация Pro Natura.
Как обаче предприемчивите производители намират финансиране и преодоляват различни пречки, докато стигнат до пазара?
Александър Александров от монтанското село Балювица вече осма година отглежда овце и в момента има около 150 животни от местни породи. Заради проблеми с изкупуването на млякото е решил да затвори цикъла на производство.
В ремонтирана сграда, купена от бившето ТКЗС, е направил малък цех за производство на сирене от овче мляко. За да започне производството, изтеглил банков заем, получил и подкрепа по българо-швейцарския проект. Продукцията си предлага директно от стопанството или на фермерския пазар, който се провежда всяка събота в столичния квартал „Борово“. „Хората са забравили вкуса на истинската храна“, смята той след многобройни срещи с клиенти.
Според него изискванията на Наредба 26 са изпълними въпреки разминаването на съвременните изисквания за производството с традиционните практики.
Един от проблемите, които той вижда в практиката си, е липсата на няколкоседмични курсове за фермери, които искат да произвеждат млечни продукти, както например е практиката във Франция и Италия.
Още един пример за бизнес от региона, свързан с природата – Мая Ангелова и Мариана Тодорова са отворили през юни тази година малко предприятие за производство на сладка и мармалади - "Синевка" в село Превала. До 2010 г. и двете са работили в завода за взривни вещества в Горни Лом.
Сега събират основно горски плодове – ягоди, малини, шипки, дюли, круши, череши, боровинки и билки. Или купуват от малки овощни градини, които гарантират качество. Продават мармаладите на фермерски пазари.
Сладката се правят на печки на дърва, а малкият цех е регистриран по Наредбата за храните. Максималният капацитет е 13 хил. бурканчета годишно, но още не са го достигнали. За производството също получават подкрепа по проекта „За Балкана и хората“. Работата по проекта им е отнела две години.
Също на директните продажби разчита и Теодор Пушкаров от село Меляне. Той е потомствен пчелар. В началото на миналата година е регистриран по Наредба 26 с помощ от българо-швейцарския проект. Предлага меда на изложения и пазари, също и в някои магазини. Кандидатствал е и по европроекти и е успял да си купи оборудване. В същото време учи животновъдство в Аграрния университет в Пловдив.
Ветеринарят Петьо Кръстев от звеното на Агенцията по храните в Монтана предупреждава, че закупуването на продукция от нерегистрирани ферми крие сериозни рискове: не е ясно какъв е здравният статус на животните, как е добито млякото, как е преработено и съхранено. „Можем да се натровим и от съда с млякото. Виждал съм как такива фермери да вадят бутилки от кофите“, заяви той. Ако производителят е регистриран, има проследяемост на продуктите, допълни Петьо Кръстев.
Към момента в Западна и Централна Стара планина 11 ферми са получили подкрепа по българо-швейцарския проект, за да се регистрират по Наредба 26, а 12 стопанства се подготвят за регистрацията.
Срещите с фермерите са част от дейностите по проекта „За Балкана и хората” и по проекта „CAP for CAP” („Популяризиране на общата селскостопанска политика на ЕС”).