Български производители представиха свежи и преработени храни, автохтонни породи, стари български сортове и традиционни занаяти на изложението "Тера Мадре Балкани 2016". Тази година то се проведе в Тирана, Албания, под мотото "Да поставим фермерите на първо място".
350 делегати представиха 13 страни - България, Босна и Херцеговина, Хърватия, Кипър, Гърция, Косово, Черна Гора, Македония, Румъния, Сърбия, Турция, Италия и Албания, съобщи Асоциацията на селскостопанските журналисти в България (АСЖБ).
България показа прочутия колбас нафпавок, който Дешка Кротева от с. Горно Драглище приготвя по старинна традиционна рецепта. Колбасът напомня бански старец, но се приготвя само през декември. Подправките са риган, джоджен, домашна чубрица, кимион, мента, черен пипер и сол.
Цветан и Цонка Димитрови от с. Черни вит представиха на българския щанд уникалното зелено сирене. То е сред трите сирена в Европа, които развиват плесен по естествен път. Тя променя и обогатява аромата и вкуса, а самото зелено сирене се създава от непастьоризирано, пълномаслено мляко.
Секретарят на читалище „Любен Каравелов 1897" в с. Куртово Конаре Емилия Шушарова, заедно с група местни жени, показаха традиционни стари сортове куртовски розови домати и капия, както и лютеници, приготвени по стари рецепти. Благодарение на усилията на Шушарова Фестивалът на чушката, домата, традиционните храни и занаяти се провежда седем поредни години в Куртово Конаре.
Участниците от България представят още местни породи животни и сол от Атанасовското езеро.
На централния площад „Майка Тереза“ в Тирана е организиран пазар „Плодовете на земята“, където в повече от 50 шатри посетителите откриват продукти от различни общности.
Тази година темата на изложението подчертава необходимостта в центъра на политическата сцена да застанат малките производители на храни, което ще гарантира устойчивото развитие на региона.
Събитието се организира от VIS Albania и Slow Food в Albania с подкрепата на Slow Food и институции.
Четвъртото издание на "Тера Мадре Балкани" се организира в рамките на проект ESSEDRA, съфинансиран от Европейския съюз, генерална дирекция „Политика за съседство и преговори за разширяване“. Проектът е реализиран от Slow Food.