Споразумение с Турция за бежанците - само при спазване на международното право

Споразумение с Турция ще има само при спазването на всички законови изисквания, гарантираха европейските лидери при пристигането си за поредната среща в търсене на решение на бежанската криза.

В излъчваните във видеосистемата на Европейската комисия изявления повечето от тях заявиха още, че Турция трябва да изпълни всички изисквания и ангажименти, както и да спазва европейските ценности, сред които са свободата на словото и спазването на човешките права, преди да се пристъпи към либерализация на визовия режим и подновяване на преговорния процес за присъединяване към ЕС.

Във фокуса на разговорите тази вечер ще бъде и необходимата подкрепа за Гърция, за да може да се справи с хуманитарната криза, настъпила след затварянето на т.нар. Балкански маршрут през Западните Балкани към Германия.

Председателят на Европейския парламент Мартин Шулц беше категоричен, че на заседанието днес трябва да бъде постигнато споразумение не само с Турция, но и между страните от общността и призова за ускоряване на процеса по релокация. Според него поведението на Унгария, която отказва да се съобрази със схемата за презаселване на бежанци и поискания от премиера Виктор Орбан референдум по казуса, е проблем.

Очакването си споразумението с Турция да намали или дори да спре потоците от незаконни имигранти, изрази премиерът на Гърция Алексис Ципрас. Според него обаче механизмът за реадмисия на бежанците обратно в Турция и самият прием на бежанци от Турция в ЕС това трябва да бъде взето единствено при спазването на международното и европейското право, както и с Женевската конвенция.

Британският премиер Дейвид Камерън също подкрепи идеята за реадмисия на незаконните имигранти, за да бъде спрян трафика на хора. Той нарече „добър прогрес“, ако бъде постигната договорката за връщането на пристигналите на гръцките острови обратно в Турция.

За подкрепа на Гърция се обявиха двама от най-влиятелните лидери в ЕС – германският канцлер Ангела Меркел и френският президент Франсоа Оланд. Южната ни съседка трябва да бъде подпомогната в усилията да опази външната граница на ЕС и за да преодолее хуманитарната криза, особено край Идомени на гръцко-македонската граница.

Либерализацията на визовия режим за Турция може да дойде едва след като страната изпълни всички необходими критерии, категоричен беше още Оланд.

Своя оптимизъм за намиране на общо решение днес изказа българският премиер Бойко Борисов. Според него изходът от ситуацията е обща позиция, солидарност и „здрава Европа“.

Той беше категоричен, че държавите, които поставят националните си интереси над всичко, поотделно са слаби държави. За България сделката с Турция е приемлива, особено при цената от 5,9 млн. евро, които България ще плати до 2018 година като част от предложението за отпускане на 3 млрд. евро помощ за Турция. План Б за страната ни са изградените охранителни съоръжения по границите.

Според холандския премиер Марк Рюте, чиято страна е ротационен председател на ЕС, няма алтернатива на споразумението с Турция за решение на бежанската криза.

Върховният представител на ЕС по въпросите на външната политика и сигурността Федерика Могерини обаче го опроверга малко по-късно. Тя заяви пред журналистите в белгийската столица, че има и други държави, с които общността може да работи, за да ограничи потоците от мигранти. Пример затова е Йордания и разговорите, които са били водени с краля Абдуллах II.

Президентът на Литва Далия Грубаускайте обаче изрази своите съмнения, че дори и със споразумение с Турция бежанския натиск ще бъде намален, защото трудно ще бъде намерен механизъм за реадмисията на нелегалните имигранти и последващото приемане на бежанци в ЕС. „Ние сами си го правим“, коментира тя в отговор на въпроса дали Турция шантажира ЕС.