Ще има ли "Гръцка криза 2.0"?

Отново се заговори за излизане на Гърция от еврозоната. Въпросът дали Европа може да се справи с още една криза в страната засилва финансовата несигурност за валутния съюз, точно когато той се бори за растеж и създаване на работни места, пише в анализ за Associated Press Дейвид Макхю.

Някои анализатори и политици казват, че Гърция 2.0 не би била толкова тежка за еврозоната, колкото първоначалната гръцка криза и фалита през 2010-2012 г. Те твърдят, че валутният блок има нови защити. Повечето инвеститори засега изглежда са съгласни.

Според други това е опасно самодоволство. Те коментират, че нововъведените защитни механизми срещу финансови сътресения не са толкова издръжливи, колкото някои си мислят. Това означава, че гръцките проблеми биха могли да се разпрострат и до други държави - затова потенциалните последици от фалит по гръцкия дълг или дори излизане от еврозоната не бива да се омаловажават. Проблемите на еврозоната са водеща новина за световната икономика, тъй като тя е основен търговски партньор за САЩ, Източна Европа и Азия.

Гръцката лява партия СИРИЗА води в допитванията преди предсрочните парламентарни избори на 25 януари. Партията предложи да бъде развалено споразумението, според което Гърция получи спасителни кредити на стойност 240 млрд. евро (286 млрд. долара в момента) от други правителства в еврозоната и Международния валутен фонд (МВФ).

СИРИЗА яхна вълната на народното недоволство от по-високите данъци и орязването на държавните разходи, заплатите и пенсиите, които се изискваха в спасителната сделка. Гърция обаче все още се нуждае от финансова подкрепа, за да изплати дълговете си. Говорителят на германското правителство Щефен Зайберт заяви, че политиката на Германия "е да укрепи еврозоната, включително и Гърция. Това не се е променило".

Ето рисковете и какво може да се случи.

ЗАЩИТЕНА

Някои експерти изтъкват, че еврозоната е създала нови защити срещу всякакви финансови проблеми в Гърция. Сред тях е Европейският стабилизационен механизъм (ЕСМ), подкрепян от данъкоплатците спасителен фонд, който може да финансира със заеми затруднени държави, ако инвеститорите отказват. Друга защитна мярка е предложението на Европейската централна банка (ЕЦБ) да изкупува държавни облигации на страните, изпадащи в затруднение - действие, което има за цел да гарантира, че лихвите по тяхното кредитиране са поносими.

Холгер Шмидинг от Bergenberg Bank отбелязва, че СИРИЗА и кредиторите на Гърция вероятно ще сключат някаква сделка. Той оценява на 30 % вероятността от "голяма катастрофа" като например излизане на Гърция от еврозоната. Дори и Гърция да фалира или да се откаже от еврото, пазарното влиянието би могло да бъде овладяно, твърди той. 

"Гръцките политици излагат на опасност самата Гърция, но вече не и стабилността на еврозоната като цяло", допълва Шмидинг.

Засега така стоят нещата. Гръцките акции и облигации силно поевтиняха, но лихвите по кредитирането на други силно задлъжнели страни като Италия остават ниски, което е признак, че инвеститорите не вярват неволите на Гърция да застрашат други членки на еврозоната.

ВНИМАНИЕ

Според Муджтаба Рахман от Eurasia Group еврозоната не е толкова защитена, колкото някои си мислят. Офертата на ЕЦБ да изкупува облигации на една страна все още е изправена пред правно предизвикателство в Съда на ЕС, оспорена от опоненти в Германия. Междувременно парите в ЕСМ идват с болезнени условия, които правителствата може и да не бъдат склонни да приемат. А Европа е уязвима заради бавния растеж и заплахата от вредна дефлация, или спад на цените. 

Италия по-конкретно остава силно задлъжняла и е приела само ограничени реформи, за да направи икономиката си по-конкурентна.

"Ако я има, Криза 2.0 би могла да е по-тежка, особено защото по-големите страни, които не са били обект на програми за реформи през 2010 г. – Италия и Франция, са много по-уязвими", коментира Рахман. "Растежът е лош, перспективата за инфлацията е несигурна, устойчивостта на дълга е отворен".

Проблем е следният: отказът на една страна от еврото ще покаже, че излизането е възможно, карайки пазарите да допускат, че и други могат да направят същото.

Освен това ако Гърция напусне, тя ще получава данъчните приходи в нова валута, която вероятно ще девалвира рязко спрямо еврото. Това би могло да направи невъзможно връщането на заемите на данъкоплатците в другите държави - резултат, за който лидерите в еврозоната не биха искали да дават обяснения по време на избори.

ИЗХОД НАТАМ

Допитванията сочат, че гърците искат да запазят еврото. Лидерът на СИРИЗА Алексис Ципрас също заяви, че Гърция трябва да остане в еврозоната. Аника Брайдхарт, говорителка на Европейската комисия, обяви вчера, че договорът за ЕС не позволява това.

Гърция би могла да стигне до излизане от еврозоната поради грешни сметки. Например, спасяващите кредитори или Сириза биха могли да бъдат много твърди в преговорите, което да доведе до загуба на финансиране и фалит.

Сътресенията на финансовите пазари биха могли да доведат до фалит една след друга гръцките банки. Без финансова помощ отвън ще се наложи да се печатат пари в нова национална валута, за да бъдат спасявани. Така или иначе Европа е изправена пред период на несигурност.

"Има политическа воля" да бъде запазена целостта на еврозоната, отбелязва Алесандру Лейполд, главен икономист в мозъчния тръст Lisbon Council. "Това обаче може да си проличи в Европа, както обикновено, само когато сте в критична ситуация. 

Не мисля, че има основания да бъдем твърде много тревога, но определено е опасно да казваме, че всичко е наред", допълва той. "Пазарите са непостоянни... Тези неща могат да се променят доста бързо", казва в заключение икономистът. 

(БТА)