Гръцките банки са били уведомени от oдиторите, че част от активите им са надценени. Това означава, че може да се наложи банките да използват сума, близка до максимума от 25 млрд. евро, отпуснати за рекапитализацията им през тази есен, коментира Bloomberg, цитирайки запознати източници.
Макар че т.нар. преглед на качеството на активите под ръководството на Европейската централна банка (ЕЦБ) продължава и все още не са представени точни данни, регулаторите предпочитат да определят по-консервативни предположения за обезценките и резервите срещу загуби, което може да доведе до капиталови дупки, заявяват трима източници, поискали анонимност заради поверителност на процеса.
Значителен дефицит може да накара гръцките банки да продадат част от активите си или да намалят неключовите си дейности, за да съберат капитал, преди да използват парите на данъкоплатците. Това означава, че може да бъдат преразгледени плановете за преструктуриране от миналата година, одобрени от Европейската комисия.
"Оценката, осъществявана от Единния надзорен механизъм, продължава и на този етап Комисията не може да направи преценка дали ще се наложи промяна на плановете за преструктуриране“, заяви Рикардо Кардосо, говорител на Европейската комисия. „Поддържаме близки и конструктивни отношения с гръцките власти и засегнатите банки“.
Последният спасителен пакет за Гърция разпределя 25 млрд. евро между National Bank of Greec, Piraeus Bank, Eurobank и Alpha Bank. От колкото повече капитал се нуждаят банките, толкова по-сериозно ще се отрази това на съществуващите акционери. Това ще добави и допълнително данъчно бреме върху Гърция, тъй като ще бъдат нужни повече пари на данъкоплатците от спасителния заем.
„ЕЦБ трябва да постигне трудния баланс между твърде големия оптимизъм и твърде големия песимизъм“, заяви Никола Верон, старши икономист, специалист по финансови услуги в Bruegel в Брюксел. „Важно е ЕЦБ да не е твърде консервативна в оценката си, тъй като това няма да е от интерес за обществото“.
ЕЦБ ще представи резултатите от оценката на балансите на гръцките банки към края на октомври, като това е част от споразумението за спасителния заем. Оценката се състои от преглед на качеството на активи, включително отдадените заеми. След това резултатите ще преминат през „стрес тест“ с различни икономически предположения.
В сряда гръцкият вестник Kathimerini съобщи, че дупката във финансите на банките вероятно ще бъде около 20 млрд. евро. Министър-председателят Алексис Ципрас коментира в интервю за телевизия ERT през юли, че банките вероятно ще се нуждаят от около 15 млрд. евро от общо 25-те млрд. евро от спасителния заем.
Четирите големи банки на Гърция са „по-добре отколкото някой би повярвал, имайки предвид кризата, защото всички те са били преструктурирани“, заяви антитръстовият комисар на ЕС Маргрете Вестагер през журналисти в Брюксел в сряда.
Повече от 43 млрд. евро бяха изтеглени от депозити от гръцките банки за последната година на фона на кризата в преговорите между правителството срещу строгите икономии на Алексис Ципрас и страните членки на еврозоната. Това накара гръцките банки да разчитат на почти 90 млрд. евро от помощта за осигуряване на спешна ликвидност (ELA) от ЕЦБ. Наложеният по-рано капиталов контрол остава в сила, за да спре изтеглянето на средства от депозити.
Още за ситуацията в Гърция четете тук!