Развитите икономики скоро ще отбележат седма поредна година на разширяване, а междувременно пазарите разбираемо са ангажирани с потенциалните неприятни шокове, започвайки от изнервящото забавяне на Китай до потенциалната рецесия в САЩ и нарастващите геополитически рискове, коментира Financial Times.
И все пак на фона на мрачното настроение на новата година, подхранено от срива на фондовия пазар в Шанхай в понеделник и бъркотията между Иран и Саудитска Арабия, много е лесно да пренебрегнем възможността и за добри изненади. Нещо, което си заслужава да се обмисли е по-добро от очакванията на инвеститорите икономическо представяне в еврозоната.
Твърдението, че политиците на еврозоната може би правят повече неща правилно отколкото по принцип се смята, наистина не е лесно да се признае. Свръхоблекчената парична политика и не толкова строгата фискална политика, която отчасти се дължи на имиграционната криза, е мощна комбинация. Слабото евро, въпреки рекордния излишък по текущата сметка на еврозоната, също помага да се компенсира влиянието на забавянето на развиващите се пазари върху износителите.
За разлика от САЩ Европа няма енергиен сектор, който страда от ниските цени на петрола, затова европейските домакинства харчат неочакваните финанси от по-евтината енергия по-активно отколкото американските. Всъщност растежът на еврозоната все повече се дължи на потреблението на фона на ръста на заетостта. Дори разтърсената банкова система на еврозоната възобнови кредитирането.
Тази положителна тенденция най-ясно се вижда от представянето на германската икономика. Частното потребление през 2015 г. е нараснало с около 2%, най-бързия темп за последните 15 години, и е основният двигател на ръста на брутния вътрешен продукт (БВП). По задвижваните от дългове англо-саксонски стандарти това може би не е толкова забележително, но в германски контекст наистина е нещо значимо.
Както ръстът на заетостта, така и на заплащането са относително стабилни, а Deutsche Bank очаква разполагаемите доходи да нараснат с почти 3% през 2016 г. Прогнозата за бюджетния излишък, който е около 21 млрд. евро през 2015 г., е да се свие почти до нулата.
Макар че много очакват скромен спад на износа тази година, влиянието на забавянето на световната търговия значително се компенсира от силното търсене от САЩ. Настроенията на бизнеса в сектора на услугите междувременно е изключително жизнерадостно, като индексът за сектора на услугите Ifo достигна рекорден максимум през четвъртото тримесечие на 2015 г. Като цяло растежът вероятно ще се ускори от около 1,5% през 2015 г. до почти 2% през тази година.
Никой не може да обвини Европейската централна банка (ЕЦБ) в изключителен оптимизъм по отношение на текущите си прогнозни цифри за растежа в еврозоната, които са 1,5% за 2015 г., 1,7% през 2016 г. и 1,9% през 2017 г. Ако растежът се окаже по-силен, не е немислимо да се наложи ЕЦБ да стане по-агресивна през втората половина на годината, като в този случай инвестиционните стратегии, изградени около идеята за дивергенция между паричната политика на САЩ и еврозоната, може да се провалят.
От глобална икономическа перспектива това все пак ще бъде полезно, защото последващо поскъпване на еврото спрямо долара ще улесни по-бързото придвижване на Федералния резерв към нормализиране на лихвените проценти. Растежът в резултат на потреблението в Северна Европа също помага за решаване на дисбалансите между северната и южната част на еврозоната.
Разбира се, има и възражения срещу това. По-бързият от очакванията ръст на еврозоната ще изисква доверието на бизнеса и домакинствата да се задържи високо, и то изправено пред предизвикателствата на имиграционната криза, непредсказуемото поведение на Русия, възхода на крайните политически партии, отдадени на икономическия национализъм, възможното излизане на Великобритания от ЕС и т.н.
Много ще зависи от цената на петрола. А преживяванията с обезценяването на юана от Китай през миналия август, заедно с нескопосания опит да се спаси фондовия пазар, показаха как Китай може да дестабилизира останалата част на света. Съществува и рискът, че допълнително обезценяване на китайската валута може да доведе до нов кръг от валутни войни. Това от своя страна пък може да доведе до нарастващи протекционистки настроения във Вашингтон с приближаването на президентските избори.
Възможно е настроенията да са твърде мрачни. Но е важно да различаваме цикличното от структурното, когато се осланяме на оптимизма. В случая става въпрос за цикличност, тъй като нерешените структурни проблеми на еврозоната продължават да са значителни. Дори и така да е обаче, все пак има много храна за инвеститорите.
преди 8 години Що да е изненада,колкото по-вече се качва доларът ,толкова по-вече производ-свото и износът ще ръстат,за сметка на чайниците.Така де стига с товаmade in Китай. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 8 години продълж.на коментар 2 ''Според икономистите на МВФ когато делът на доходите на най-богатите 20% от населението на тези страни се увеличава с 1% , то растежът на БВП се покачва едва с 0,08% в следващите 5 години. В същото време увеличение с 1% при доходите на най-бедните 20% в тези икономики води до 0,38% увеличение на растежа'' - http://***.investor.bg/drugi/338/a/mvf-povishavaneto-na-neravenstvoto-zabavia-ikonomicheskiia-rastej-196827/Още факти - ''Как изхвърлихме 10% БВП на ***'' - http://***.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=3254752Проф.Улф за мин.заплата тоест България трябва да е минимум 500лв. - http://***.dokumentalni.com/?p=3383Световните икономисти бяха категорични в Давос(2014г.) и МВФ признаха http://***.dw.de/новите-прозрения-на-мвф/a-17488238 ,че неравенството причинява спад на крайното търсене и проф.Пикети го доказа емпирично - http://***/article?id=428257 отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 8 години ЕС се представя по-добре заради по-голямата си средна класа което предплага повече консумация тоест в ЕС разпределението е 49% а в САЩ е 38% но това оставя голяма ''врата'' на САЩ ,че ако разпределя повече няма кой да е стигне.САЩ почти нямат средна класа - ''през периода между 1979 г. и 2007 г. доходите на средните 60% са се покачили с по-малко от 40% докато инфлацията е била 186%.''- http://ekipbg.com/kak-centralnite-banki-prichinyavat/През 2012г. разликата в дохода на средния топ мениджър и средния му работник в САЩ е нараснала над девет пъти от 30 пъти в края на 70-те години, до 277 пъти днес.Средното почасово възнаграждение от 1975 до 2010 г. е пораснало 10 пъти по-малко от производителносттаПроблема на ЕС е ,че няма накъде повече да разпределят освен забрана на офшорките и т.н. регулации а хубавото на САЩ е ,че имат повече ''врати'' за разпределение тоест може да се оправят ако вземат правилните мерки и нобелиста проф.Стиглиц написа на книгата ''Цената на неравенството' отговор Сигнализирай за неуместен коментар