Втората най-голяма гръцка банка по размер на активите - Piraeus Bank, заяви в събота, че е привлякла 1,34 млрд. евро от инвеститори и че останалата част от капиталовите ѝ нужди, определени при проверката на Европейската централна банка (ЕЦБ) през октомври, ще бъдат задоволени чрез държавна помощ, съобщава Wall Street Journal (WSJ).
Това означава, че фондът за спасение на гръцките банки вероятно ще трябва да подкрепи Piraeus и най-големия кредитор в страната – National Bank of Greece, с около 5,5 млрд. долара.
Според проверката на четирите най-големи гръцки банки през октомври, която освен NBG и Piraeus включва още Eurobank и Alpha Bank, капиталовите им нужди достигат 14,4 млрд. евро.
Оценката бе изготвена въз основа на базови и по-неблагоприятни сценарии за гръцката икономика до края на 2017 г. с цел прогнозиране на възможни кредитни загуби.
Piraeus заяви, че е привлякла 1,34 млрд. евро от емитиране на акции, покривайки капиталовия дефицит, идентифициран при базовия сценарий на ЕЦБ. Тя е получила капитал за още 873 млн. евро, като по-голямата му част се дължи на дългов суап с облигационери.
При стрес теста на ЕЦБ, базиран на по-неблагоприятен сценарий, обаче Piraeus Bak се нуждае от капитал за 4,93 млрд. евро. Капиталовата разлика от 2,72 млрд. евро ще бъде запълнена чрез емитиране на нови акции и условни конвертируеми облигации (CoCos) към държавния гръцки фонд за спасение на банките.
„Комбинацията от общ капитал и CoCos гарантира най-добрата гъвкавост за нашите акционери“, заяви говорител на Piraeus Bank. CoCos са облигации, които могат да се превърнат в капитал при определени условия.
Миналия четвъртък NBG заяви, че капиталът, привлечен от дългов суап с облигационери и частното пласиране на акции, ще достигне 1,16 млрд. евро. Банката заяви, че цели да привлече още 300 млн. евро чрез предлагане на акции за вътрешни инвеститори и капитал за още 308 млн. евро чрез допълнително споделяне на тежестта, „включващо конвертиране на обикновени акции на всички капиталови инструменти на банката“.
Ако вътрешното предлагане на акции, което трябва да се проведе в края на месеца, е успешно, NBG може би ще се нуждае от 2,71 млрд. евро от гръцкия банков спасителен фонд.
Това е третото увеличение на капитала за затруднените кредитори на страната от избухването на дълговата криза на Гърция през 2010 г. Ако то не бъде завършено до края на годината, европейските правила за рекапитализация на банките потенциално може да изискат от вложителите в банките да споделят загубите.
Укрепването на капиталовата позиция е от решаващо значение за възстановяване на доверието към финансовата система на страната, след като вложителите изтеглиха милиарди евро от сметките си през лятото. Това може и да проправи пътя за постепенно облекчаване на капиталовия контрол, въведен през юни на фона на страховете за бъдещето на страната в еврозоната.
Всички четири банки са отправили оферти към облигационерите за суап на подчинен и първостепенен дълг срещу нови акции като начин за генериране на капитал.
Миналата седмица Alpha Bank заяви, че е успяла да подсигури нужните ѝ 2,74 млрд. евро, а Eurobank изпълни капиталовите искания, привличайки 2,12 млрд. евро чрез нови акции. Нито един от двата кредитора няма да има нужда от банковия спасителен фонд.
Тези две банки, съответно третата и четвъртата най-голяма банка в Гърция, успяха да постигнат стабилно търсене на акциите си от инвеститори, които заявиха, че участието им зависи от доклада на Гърция и кредиторите ѝ по спасителната програма на страната.
Миналата седмица двете страни достигнаха до сделка по икономическите и финансовите реформи, които Атина трябва да предприеме в замяна на следващия транш от спасителния заем в размер на 2 млрд. евро и отпускането на 10 млрд. евро свежи заеми, които Атина може да използва за рекапитализация на затруднения банков сектор.