Силното вътрешно търсене и износа, подкрепен от слабия паунд, дават тласък на британската икономика. Намаляващите инвестиции обаче са сигнал, че Великобритания ще има проблеми след Brexit, пише в коментар EurActiv.
За много икономисти продължаващият икономически растеж на Острова, след като стана ясно, че страната излиза от ЕС, е изненада. Но всъщност почти година след референдума, разговорите за Brexit така и не са започнали. Всъщност най-видимата промяна е по отношение на стойността на британския паунд - националната валута загуби около 10% от стойността си.
Заради този спад износът на британски стоки стана по-лесен, макар и ефектът да не е значителен. Според оценки на Coface стимулът от евтиния паунд върху износа се изчислява на едва 1,6 на сто.
Експертите бяха изненадани и от вътрешното потребление, което се оказа доста динамично - с ръст от 2,8% през 2016 година. Именно то допринася за икономическата експанзия на Великобритания. На фона на увеличеното потребление обаче се отчита и ръст на задлъжнялостта, а това подсказва, че британците не се притесняват за бъдещето, или очакват ръст на инфлацията. Това всъщност започва да се сбъдва.
Ускоряването на инфлацията пък води до намаляване на инвестициите - с 1,5% през 2016 година.
Така се стига и до икономически парадокс - компаниите записват високи приходи, безработицата е ниска, а инвестициите намаляват.
Но има и още няколко аспекта, които ще се отразят върху британската икономика в следващите години. На първо място това е търговията - 46% от износа на Великобритания се насочва към ЕС. Вносът от общността заема дял от 38% от общия внос в страната. Това означава, че износът, който в момента подкрепя икономиката, ще бъде засегнат при излизането от общността. С колко - е въпрос на преговори.
Великобритания ще загуби и от ограничаването на имигрантите, макар и те да са в основата британците да искат да излязат от ЕС. Според данните на EurActiv 45% от всички имигранти на Острова идват от друга страна от общността. С ограничаването на свободното движение Великобритания ще загуби "таланти", сред секторите, които ще бъдат засегнати най-много са селското стопанство, строителството, металургията, текстил и автомобилната индустрия.
Темата за Brexit можете да следите тук