Мениджърите на икономиката на еврозоната не се впечатляват от срива на пазарите

На германския канцлер Ангела Меркел и на президента на Европейската централна банка (ЕЦБ) Марио Драги все още не им мигва окото, пише Bloomberg.

Най-дългият период на загуби за европейските акции за последните 11 години и най-слабата инфлация от 2009 г. насам увеличават натиска върху мениджърите на вече боледуващата икономика на еврозоната да въведат нови стимулиращи програми.

Закалени от битката с дълговата криза, която почти срина еврото преди две години, европейските политици отказват да се паникьосат, тъй като твърдят, че е налице достатъчна помощ. Поуката от това последно сътресение е, че в крайна сметка инвеститорите могат да принудят ЕЦБ да стартира програмата табу, а именно - количествените улеснения. Моментът приближава, тъй като страховете от дефлацията се увеличават.

Еврозоната отново е в епицентъра на глобалния погром на финансовите пазари, тъй като инвеститорите все повече се опасяват, че токсичният микс от слаб растеж и понижаваща се инфлация може да се превърне в новото нормално, защото централните банки изчерпват възможностите си за осигуряване на подкрепа.

В момента политиците се придържат към схващането си, че регионът се нуждае от време, а не от нови стимули, въпреки че цените вече падат в Италия, Испания, Гърция, Словакия и Словения.

Вчера Меркел – ръководителят на най-голямата европейска икономика, зададе тона, като каза на политиците в Берлин, че съществуващата подкрепа за икономиката все още не е използвана и че сега не е моментът за облекчаване на фискалната дисциплина, която, според нея, е ключова за постигането на стабилност на континента.

„Незадоволително е, че само малка част от шестте милиарда евро, предоставени за борба с младежката безработица, са изразходвани в рамките на Европейския съюз“, казва тя. „В Германия показваме, че растежът и инвестициите могат да бъдат заздравени, без да се отклоняваме от пътя на консолидацията.“

Изказването е насочено към Франция и Италия, които предпочитат харченето пред реформите, които Меркел очаква. Думите на канцлера могат да раздразнят администрацията на американския президент Барак Обама, след като тази седмица Министерството на финансите на САЩ призова Германия да направи повече, за да стимулира „трайно ниското“ вътрешно търсене в името на глобалния растеж.

Това е критика, която бе отправена по време на дълговата криза, започнала от Гърция. Тогава САЩ и други държави призоваха Германия да направи повече, за да овладее заразата. Накрая Меркел не се изпречи на пътя на Марио Драги, който представи план за изкупуване на държавни ценни книжа, за да спаси еврото.

Дори след като тази седмица нейното правителство понижи икономическата си прогноза за растежа на Германия през тази и следващата година, Меркел смята, че текущата среда не може да се сравнява с предишни периоди на пазарни и икономически неравновесия.

ЕЦБ също се придържа към курса си, след като оряза лихвите до рекордни ниски дъна, предложи на банките нови евтини кредити и извършва преглед на качеството на балансите им. Заради тези мерки курсът на еврото пое надолу, предоставяйки още един източник на стимули, ако по-евтината валута успее да стимулира търсенето на европейския износ.

Освен това през септември ЕЦБ обяви, че ще изкупува частни активи през октомври, за да предостави на региона нова ликвидност с надеждата за допълнително разхлабване на кредитните условия. Централните банкери са постигнали съгласие и по отношение на правната рамка за покупките на обезпечените облигации. Драги постави 31 октомври като краен срок, до който покупките на активи да започнат.

Миналата седмица Драги обясни, че увеличаването на баланса на ЕЦБ чрез закупуването на активи или приемането на обезпечения за кредитите са последните опции пред паричната политика и призова правителствата да изиграят своята роля за растежа. Според президента на ЕЦБ те трябва да увеличат разходите, където е възможно, и да направят икономиките си по-гъвкави.

Ако обаче последните мерки не сработят, инвеститорският натиск върху Драги да започне да изкупува държавни ценни книжа, както вече направиха другите централни банки, ще се увеличи. До този момент той ограничава изказванията си, че ще предостави още неконвенционални мерки, ако се наложи.

Приближаването към количествените улеснения ще изправи Драги в сблъсък с Германия, тъй като част от съюзниците на Меркел предупредиха, че паричното финансиране на правителствата е неприемливо, защото натискът върху политиците за извършването на реформи ще отслабне.

На фона на инфлацията, която е по-малко от една четвърт от целта на ЕЦБ от 2%, и на очакванията на инвеститорите, че ще отслабва още, подобни угризения изглеждат неуместни. На теория количествените улеснения биха предоставили начален старт за растежа чрез вливането на достатъчно ликвидност в икономиката, за да се стимулира кредитирането, да се удължи поевтиняването на еврото и да се възвърне доверието на фондовите пазари.

Рискът е, че, ако се провали, Драги ще остане без други патрони, имайки предвид, че еврозоната няма единен облигационен пазар по подобие на САЩ и че доходностите по облигациите вече са ниски.