Макрон иска реформиране на Шенгенското пространство

Френският президент Еманюел Макрон призова в четвъртък за Европа, която „знае как да защитава границите си“ пред миграционните кризи и очерта поредица от реформи, включително на Шенгенското пространство, съобщават френски медии.

„Защитата на границите ни е необходимо условие както за гарантирането на сигурността на европейците, така и за отговор на миграционното предизвикателство и избягване на драмите, които преживяхме“, каза френският президент по време на пресконференция за френското председателство на ЕС, което започва от 1 януари.

Макрон посочи инцидента в Ламанша, при който в края на ноември загинаха най-малко 27 мигранти, и кризата по границата между Полша и Беларус, където Европа е изправена пред „хибридна война“. Макрон поиска създаването на „политически пилотаж на Шенген“ чрез редовни срещи на министри на страните членки, отговарящи за миграцията, по примера на тези за икономиката, за да „се засили контролът по границите“, когато се прецени, че това е необходимо.

Макрон иска създаването по време на френското председателство на Съвета на ЕС на механизъм за извънредна помощ в случай на криза по границата на страна членка. Тази страна „трябва да може да разчита на подкрепата на Фронтекс“ – европейската агенция за охрана на границите, „но също и на солидарната помощ на страните членки с полицаи, жандармеристи“, обясни френският президент.

Той се надява също по време на френското председателство да се постигне напредък в разговорите по Пакта за миграцията и убежището, който беше представен през септември миналата година от Европейската комисия, но оттогава не може да бъде приет заради дълбоки различия между 27-те страни членки.

„Трябва да направим преход от Европа на сътрудничеството в нашите граници към Европа, която е влиятелна в света, напълно суверенна, свободна в избора си и господар на съдбата си“, каза Макрон при представянето на програмата на страната му за председателството на ЕС от януари до юни.

Макрон е изправен пред президентски избори през април, а консервативните и крайнодесните партии вероятно ще превърнат миграцията в основен въпрос по време на предизборната кампания, докато според някои подходът на президента в тази област е твърде мек.

От ключово значение за гарантирането на суверенитета на ЕС е и напредъкът в областта на отбраната, заяви Макрон.
От идването си на власт през 2017 г. той настоява ЕС да бъде независим от гледна точка на сигурността и да не разчита вече само на военната защита на САЩ, наследена от Втората световна война.

Макрон изрази надежда, че блокът няма да пострада от политиките си за борба с климатичните промени. Голям аспект в тази област ще бъдат усилията за въвеждане от ЕС на въглероден граничен данък за редица вносни стоки, който вече беше предложен от Европейската комисия за защита на европейските индустрии от чуждестранни конкуренти, чиито производители може да създават продукти при по-ниски разходи, защото не трябва да плащат за въглеродните си емисии.

Относно икономическите последици от COVID-19 Макрон заяви, че ще организира среща на върха на ЕС за растежа през март. Подкрепата на модела за растеж на блока ще изисква коригирането на бюджетните правила, за да станат по-опростени и прозрачни, каза той.

По-рано днес Bloomberg съобщи, че Макрон е заработил малко над 1,07 млн. евро по време на близо петте си години като президент на Франция. Доходите му идват предимно от годишната му заплата, която е приблизително наполовина по-малка в сравнение с 400-те хиляди долара, които получава американският президент.

Освен 196 хил. евро на година, плащани от държавата, Макрон е постигнал и капиталова печалба от около 6000 евро през повечето години и е получил приходи за книгата си от 2016 г. „Революция“, вариращи от нула през 2020 г. до 141 хил. евро през 2018 г.

Макрон има няколко спестовни сметки, но не притежава недвижими имоти и автомобили, става ясно от информация, публикувана във френския Държавен вестник. Френските лидери трябва да публикуват доходите си през последните месеци от мандата си.