Няколко европейски регулатора измислиха жизнеспособен план, с който да облекчат хроничната финансова парализа на региона. Проблемът е, че европейските политици, особено в Германия, никак не се вслушват в него, коментира BloombergView.
През по-голямата част от последното десетилетие лидерите на Европейския съюз (ЕС) обсъждаха – но така и не решиха напълно – какво да правят с огромната купчина лоши заеми на европейските банки, които по последна оценка са над 1 трлн. евро. Никой не знае колко големи може да бъдат в крайна сметка загубите, а тази несигурност плаши инвеститорите, възпрепятства новото кредитиране и подкопава усилията на Европейската централна банка (ЕЦБ) да подкрепи икономическия растеж.
Сега група представители на Европейския банков орган (EBA), с подкрепата на колеги от ЕЦБ и Европейския механизъм за стабилност, представиха предложение, което може да помогне: създаването на публично финансирана, паневропейска „лоша банка“. Целта ѝ ще бъде да разсее несигурността, определяйки справедлива стойност за влошените активи и, с помощта на частни инвеститори, да закупи голяма част от тях.
Планът има няколко предимства. Принуждавайки банките да признаят загубите, може да се задейства изключително нужното преструктуриране на пренаселения банков сектор на Европа. Нездравите банки ще трябва или да увеличат капитала си, или да бъдат закрити. Предотвратявайки спешна продажба на неликвидните пазари, планът ще ограничи загубите в системата и ще направи цялата равносметка по-малко болезнена. Лошата банка може дори да осигури печалба на европейските правителства, предоставили капитала ѝ.
За съжаление, най-голямата страна членка на ЕС – Германия, се въздържа да подкрепи плана, очевидно заради опасения, че участието ѝ ще се насочи към спасяване на банките в други страни. На което човек може да зададе само един въпрос: това е смисълът, нали така? Част от целта на паневропейската лоша банка е да позволи онзи вид споделяне на риска, нужен, за да се направи банковият съюз и общата валута на Европа жизнеспособни. Отстъпката на плана в това отношение – ако лошата банка не може да продаде активи за най-малко платената от нея цена за тях, тя може да възстанови разликата от съответната банка или националното правителство – е слабост, не сила.
Непреклонността на Германия е погрешна. Представителите на страната с право са скептично настроени към идеята, че новата система за финансов надзор на Европа, която бе централизирана от ЕЦБ през 2014 г., ще бъде достатъчно твърда, за да налага затваряния или преструктурирания. Въпреки това, противопоставяйки се на европейска лоша банка, те лишават надзорните органи от възможността да направят именно това.
Разбира се, много зависи от изпълнението. Планът не трябва да отлага продължаващите усилия на Италия да заздрави банките си и трябва да изисква от всички банки да повишат капитала си, нужен, за да се направи цялата система по-устойчива. Ако това е целта, тогава Германия трябва да даде шанс на плана.
преди 7 години Банкер у затвора досега има ли ...? отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 7 години Всъщност на мен ми допада идеята да се направи такава банка и да направи еднократно изкупуване на лош дълг, най-малкото ще се изкара всичко що е лошо на тезгяха и ще е ясно къде сме сега. Друга тема е, че все пак и кредиторите, т.е. банките, трябва да понесат отговорност за действията/бездействията си. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 7 години Направят ли такава "спасителна" банка - само гледайте как делът на лошите кредити ще експлоадира - кой няма да рискува да раздава кредити, след като знае, че даже и лошите ще му ги изкупят... отговор Сигнализирай за неуместен коментар