Гърция ще получи 86 млрд. евро, но в замяна на тежки реформи

Гърция ще получи 86 млрд. евро като част от третата спасителна програма за страната, стана ясно след продължилата 17 часа среща на лидерите на еврозоната. Самата Атина поиска 53,5 млрд. евро. В замяна на по-голямата сума тя трябва да изпълни редица тежки изисквания, които по време на среднощната среща често бяха определяни от наблюдателите като „почти неизпълними”.

Сред тях са ключови законодателни промени, които трябва да бъдат прокарани само за три дни. 

Според  The Guardian в споразумението има седем изисквания, които предполагат три дълги и изпълнени с интензивна работа дни. В този период правителството трябва да одобри и прокара в парламента законодателство относно увеличаването на ДДС за редица дейности, като например за ресторантьориските услуги и кетъринг, и  разширяване на данъчната основа.

Парламентът трябва да одобри реформа, която да гарантира устойчиво развитие на пенсионната система – увеличаване на възрастта за пенсиониране и намаляване на помощите, които сега получават най-бедните пенсионери. Еврогрупата поиска и промени в Гражданско-процесуалния кодекс, които са основно свързани с процедурата по несъстоятелност.

Трябва има и законови гаранции, че работата на статистическата служба в страната ще е независима, както и пълното имплементиране на европейските правила за автоматично ограничаване на разходите. Законодателите на Гърция трябва да одобрят и европейската директива за възстановяването на банките. 

Приватизационен фонд за държавните активи на Гърция, около който се въртяха споровете по време на преговорите, ще има, съобщи по време на специална пресконференция председателят на Еврогрупата - холандският финансов министър Йерун Диселблум. Той посочи, че средствата, натрупани от продажбите, ще бъдат използвани за рекапитализацията на банките в страната.

Той уточни, че размерът на този фонд ще бъде 50 млрд. евро, но и че той ще бъде базиран в Гърция. Предварително исканията бяха този фонд да бъде в Люксембург и да се управлява от германската банка за развитие KfW.

Друго важно постижение на гръцкия премиер е увеличаването на програмата за рекапитализиране на гръцките банки. Секторът ще получи до 25 млрд. евро, като подробностите по тази схема ще бъдат обсъдени малко по-късно с представителите на Европейската централна банка (ЕЦБ).

По-късно днес ще бъде обсъден и план за предоставяне на мостово финансиране на Гърция. Това ще стане по време на планираната за по-късно днес среща на Еврозоната.

Постигнахме компромис и при това положение няма печеливши и губещи, коментира от своя страна председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер. Той посочи, че е удовлетворен от постигнатите споразумения.

„Приветстваме прогреса на Гърция да си върне доверието на европейските партньори”, каза от своя страна председателят на Европейския съвет Доналд Туск.

От първите официални изявления след срещата на лидерите на еврозоната, продължили рекордните 17 часа, стана ясно, че гръцкото правителство е направило стъпки да върне доверието на европейските си партньори. За да докаже желанието си за реформи обаче Алексис Ципрас ще трябва да успее само за три дни да прокара ключови реформи за пенсионната система, увеличаването на ДДС и други важни промени, поискани от Еврогрупата.

Германският канцлер Ангела Меркел посочи, че ако бъдат постигнати исканията на еврозоната, Гърция ще получи 86 млрд. евро, а не поисканите 53,5 млрд. евро. В отговор на въпрос за План Б при липсата на изпълнение на исканията на еврозоната, Меркел беше категорична, че План А е изпълним и се надява да не се стигне до друг вариант. „Не се съмнявам, че законите ще бъдат приети от гръцкия парламент”, каза още тя и допълни, че Гърция е показала силно желание да остане в еврозоната.

През последните шест месеца водихме тежка битка, отбеляза от своя страна гръцкият премиер Алексис Ципрас в изявление след срещата. За него обаче борбата продължава, защото първо трябва да получи подкрепата на правителството си за постигнатото споразумение, а след това да прокара нужните реформи и в парламента. За целта той има само три дни.

В кратък брифинг той посочи още, че тежките мерки за орязване на разходите ще бъдат компенсирани от оздравителен план за гръцката икономика. Ципрас не даде пресконференция в залата, както направиха говорилите преди него и отказа да отговаря на въпроси на журналисти. 

Гръцкият премиер защити споразумението, признавайки, че то изисква трудни решения и изправя пред тежки дилеми. „Обаче то ще помогне отново да се изправим на крака”, допълни още Ципрас.

Френският президент Франсоа Оланд посочи, че усилията на Атина трябва да продължат. Той посочи още, че "има стабилност без развитие и развитие без стабилност" за еврозоната. 

За управляващия директор на Международния валутен фонд (МВФ) Кристин Лагард постигнатото споразумение е важната стъпка, която Гърция е направила, за да си върне доверието на кредиторите. По време на среднощните преговори гръцкият премиер Алексис Ципрас се опита да намали влиянието, което Фондът ще има в мерките за спасяването на южната ни съседка. По тази точка обаче той не успя да постигне споразумение. 

Развитието на ситуацията в Гърция можете да следите тук