Германия е на крачка от разрешаване на фракинга с проучвателна цел

Федералното германско правителство на Ангела Меркел одобри днес спорен проектозакон, който позволява използването на технологията за добив на газ фракинг с проучвателна цел. Основните искания на екологичните организации, църквата и гражданските инициативи не са отразени в текстовете, предава DPA.

„Парадоксално е, че федералното правителство генерално разрешава фракинга, въпреки че самото то установява и коментира публично, че спорната технология няма да допринесе нито за защита на климата, нито за опазване на околната среда“, казва Франциска Бух от Екологичния институт в Мюнхен. „Това означава, че на обществото ще му бъдат наложени икономическите разходи за получените щети над околната среда, без да получи в замяна някаква обща полза". 

В текстовете е добавено разширяване на забранителните зони около водосборните области на водохващания за обществено водоснабдяване, питейни водосборни райони и водоеми. Провинциите имат възможност да забранят фракинга във въгледобивни райони и във водосборните области, където има минерални залежи и водохващания за приготвяне на напитки.

Новите текстове ограничават до известна степен добива на дълбочина до 3000 м, до която биха могли да бъдат застрашени подпочвените води и питейната вода. Позволен обаче остава преди всичко действащият в провинция Долна Саксония конвенционален фракинг в много дълбоки пластове, като пясъчници. За него и в бъдеще не трябва да се изисква ОВОС. Освен това ще бъде разрешено на провинциите да приемат допълнителни правила.

Дава се и позволение за тестване на метода и на по-малко от 3000 метра. Дали рисковете от фракинг са управляеми и могат да бъдат разрешени за търговски цели на по-малка дълбочина, ще се оценява от жури от шестима експерти, назначени от федералното правителство.

Всъщност кабинетът възнамеряваше да гласува текстовете още миналата седмица, но в управляващата фракция се чуха критични гласове, които поискаха промяна в десет точки от проектозакона.

Приетият от правителството документ трябва да бъде изпратен в парламента. „Сега от депутатите зависи да предприемат в парламентарния процес промени в текстовете, които да съответстват на тенденциите за превантивна защита на околната среда и климата“, пояснява  Бух.

И в момента в Бундестага има доста сериозна опозиция срещу текстовете. Десетки депутати от коалицията на канцлера Ангела Меркел заплашиха да гласуват срещу законопроекта, тъй като според тях в него има прекалено много „вратички“. Германска социалдемократическа партия, която също е в коалицията, също изрази резерви към текстовете.

Петролните компании от своя страна са на мнение, че Германия разполага със залежи от шистов газ в северните части на страната, което може да й помогне да намали постепенно вноса на синьо гориво от Русия по тръбопроводи. Газът обаче може да бъде добиван само с хидравлично разбиване на пластовете (фракинг) - процес, при който се инжектира вода в скалите, за да се освободи газът. Секторът лобира усилено за проектозакона, посочвайки, че безопасно е добиван труднодостъпен газ от пясъчници в Германия 50 години чрез техника, подобна на фракинга. Перспективата за разработване на газ в шистови скали, които представляват различен тип скали, предизвика необходимостта от новата регулация.

Първите спекулации за възможните промени във федералната република се появиха през лятото, когато Financial Times писа, че Германия ще вдигне забраната за добив на шистов газ чрез фракинг през 2015 г., за да намали газовата си зависимост от Русия.

В края на 2014 г. и агенция Ройтерс разпространи текст на предполагаем нов проектозакон на германското екологично министерство, който почти на 100% се припокрива със сегашните текстове.

Засега е известно, че Германия притежава около 2,3 трлн. куб. метра шистов газ, а годишното потребление възлиза на около 80 млн. куб. метра. Различни проучвания сочат, че при достигане на максималния добив на шистов газ страната ще удовлетворява 35% от потребностите си от газ по този начин. В момента страната задоволява сама около 10% от нуждите си от газ. Заради несигурния метод и дебатите за фракинг методите в САЩ обаче през последните години властите почти не разрешаваха нови сондажи.

Wall Street Journal подчертава, че в Германия се използва фракинг от 60-те години на миналия век, за да се максимизират добивите от конвенционалните залежи на синьо гориво. Германците обаче нееднократно са изразявали опасенията си за евентуално замърсяване на водите заради разработването на неконвенционални въглеводороди.

В края на 2013 г. двете големи коалиционни партии - Християндемократите на канцлера Ангела Меркел, и социалдемократите, се споразумяха да наложат мораториум върху хидравличното разбиване за добив на шистов газ.

През лятото на 2014 г. обаче тогавашният еврокомисар по енергетиката Гюнтер Йотингер препоръчва на страната да не се отказва от добива на шистов газ. И преди Йотингер е предупреждавал Берлин да не изключва възможностите за добив на шистов газ.

Еврокомисарят винаги е изтъквал, че добивът на шистов газ може да намали зависимостта на Германия и Европа от доставките на руско синьо гориво, припомня euractiv.com. Според него Европа може да задоволява една десета от енергийните си нужди чрез фракинг на шистов газ, ако преодолее опасенията си.