Натискът върху Люксембург расте. Журналисти от международния консорциум на разследващата журналистика (ICIJ) са получили нови документи от таен източник, които разкриват как някои корпорации са си осигурявали данъчни икономии за милиони евро в страната. С това списъкът на дружествата, за които е доказано, че са договорили изгодни данъчни режими в Люксембург, става по-дълъг.
Новите документи засягат глобални компании, като Disney и Skype. Те допълват публикуваното в началото на ноември разследване Luxemburg Leaks (LuxLeaks) и по отношение на консултантските фирми, които са работили с властите на Люксембург. Сега освен PricewaterhouseCoopers и Deloitte, в данните се споменават и Ernst & Young и KPMG.
„Глобалната ефективна данъчна ставка на Disney възлиза средно на 34% за последните 5 години и на 35% за последната година“, твърди Женя Муча, говорител на Disney в САЩ. „Ние управляваме данъчната си политика отговорно и се стремим към пълно съответствие с всички приложими правила и закони за данъчно облагане", казва Муча.
Досега непубликуваните документи са били предоставени на ICIJ през миналия месец, предава Bloomberg. Като цяло данните, предоставени на водещи медии в целия свят, обхващат общо около 50 т. нар. „Advance Tax Agreements“ и данъчни споразумения ("Tax Rulings") за 35 компании. С тези споразумения концерните са си осигурявали отчасти ниски данъчни ставки от под 1% за пренесени в Люксембург печалби.
Концернът RB, на когото принадлежат марки като Calgon и Clearasil, също се е възползвал от данъчни облекчения в Люксембург. Споменатите по-горе дружества и данъчните консултанти Deloitte, Ernst & Young и KPMG заявяват, че спазват действащите сега закони. Одиторските компании обаче отказват да коментират отделните случаи.
Според белгийския вестник Le Soir от новите разкрития са засегнати и канадският концерн за транспортна технология Bombardier, американският конгломерат US Кох Industries и Telecom Italia. Тези компании са сключили споразумения с Люксембург в периода 2003 – 2011 г.
Практиките на компаниите не нарушават законодателството на Люксембург. Данъчните власти на Великото херцогство са узаконили данъчни модели, които са били договорени преди всичко от четирите основни данъчни консултанта. Правителството на Люксембург подчертава, че одиторските компании не са получили специално отношение. За всяка компания се прилагат едни и същи закони, твърдят властите. Страната обаче се ангажира в бъдеще да информира засегнатите държави, ако дадена компания заяви, че ще се възползва от данъчния модел във Великото херцогство.
Припомняме, че регулаторните органи на Европейския съюз разследват данъчните споразумения на онлайн търговеца Amazon с Люксембург. Според ЕС договорките подценяват печалбите на американската компания и ѝ дават незаслужено предимство. Още преди последните разкрития, според които над 300 компании, измежду които производителят на безалкохолни напитки PepsiCo, застрахователната компания AIG и германската банка Deutsche Bank, са сключили споразумения с Люксембург с цел намаляване на данъците, страната се радваше на репутацията на данъчен рай.
В началото на ноември стана ясно, че Люксембург е имал тайни договори с 340 големи корпорации, които им позволяват да плащат по-ниски данъци. Разкрити бяха схеми за неплащане на данъци върху многомилиардни печалби на големите концерни. Сложните схеми се свеждат до много проста рецепта - големите фирми откриват подставени филиали в Люксембург и по техните сметки под формата на отчисления за патенти прехвърлят лъвския пай от печалбата си. А след това започват наддаването с финансовите органи в херцогството за данъчните ставки - колкото по-големи са сумите, толкова по-ниски са ставките. Според документите властите в херцогството са разрешили на около 240 мултинационални компании да плащат само 0,25% данък върху приходите си.
Този скандал бе кръстен „Люкслийкс“, а разкритата поверителна информация предизвика сериозен дебат за либералната система на данъчно облагане в Люксембург. За „архитект“ на плана се счита дългогодишният премиер на страната Жан-Клод Юнкер, който от началото на ноември е президент на новата Европейска комисия. В края на ноември Европейският парламент отхвърли предложението за вот на недоверие срещу Юнкер и неговия екип именно заради този скандал с 461 гласа „против“, 101 „за“ и 88 „въздържал се“. Президентът на ЕК заяви, че поема моралната отговорност, но отхвърли твърденията, че е бил "архитект" на схемите за избягване на плащането на данъци.