Берлин и Париж предлагат европейски спасителен фонд за 500 млрд. евро

Франция и Германия се договориха да предложат създаването на спасителен фонд на стойност 500 млрд. евро, който ще предлага средства на региони и страни членки на Европейския съюз, ударени най-силно от коронавирусната криза.

По време на виртуална съвместна пресконференция на германския канцлер Ангела Меркел и френския президент Еманюел Макрон стана ясно, че двете страни ще предложат и възможността Европейската комисия да заема средства на финансовите пазари от името на ЕС.

В рамките на предложението сумите ще се разпределят между страните от общността, а връщането им ще се основава на приноса на членките в общия европейски бюджет, съобщава Bloomberg.

По време на пресконференцията стана ясно, че средствата ще са в рамките на европейския бюджет и разпределянето им ще става на база нуждите на страните от съюза.

„Когато Германия и Франция поемат инициативата, то това насърчава процеса по взимане на решения в ЕС“, каза Меркел след видеоконференцията. „Ще трябва да действаме по европейски, за да излезем невредими от тази криза“, допълни тя.

И макар Германия и Франция да са успели да намерят обща позиция по въпроса, то най-големият търговски блок в света все още е далеч от постигането на споразумение като цяло за пакет от помощи, който ще изисква одобрението на всички 27 държави членки.

Миналия месец ЕК обяви пакет на стойност 2 трлн. евро, в рамките на който ЕС да заеме 320 млрд. евро на капиталовия пазар. Страните от общността обаче все още обсъждат как точно ще изглежда окончателният механизъм, като срокът на последното предложение е до 27 май.

Споразумението между Берлин и Париж „потвърждава обхвата и размера на икономическите предизвикателства, пред които Европа е изправена“, заяви председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен в изявление.

Най-голямото предизвикателство пред плановете на Брюксел е изглаждането на противоречията между по-бедните и по-богатите страни в блока. От една страна, начело с Испания и Италия, е желанието за повече грантове и общи заеми. От друга, Холандия, Швеция и Дания настояват за наблягането на заемите, които ограничават риска от това те да се окажат длъжни „да платят сметката“ на по-неизрядните страни.

Противоречието стана фокус на дебата, след като ЕС обяви, че Германия отговаря за над половината от държавната помощ, одобрена за борба с икономическите последствия от пандемията.

По-голямата част от най-силно засегнатите държави разчитат до голяма степен на европейски спасителен фонд. Според чернова на предложенията, видяна от Bloomberg, планът на комисията ще включва комбинация от заеми и грантове, както и фондове, които да бъдат използвани като гаранции за мобилизирането на частните инвестиции - в помощ на стабилните финансово компании да попълнят капиталовите си пропуски и да инвестират в стратегически сектори.

В рамките на плана, който трябва да бъде приет от Европейския парламент и националните правителства, по-голямата част от средствата ще отиде за публични инвестиции и реформи в страните, засегнати най-силно от битката с коронавируса.

И макар европейските лидери до голяма степен да са приели това, че част от средствата ще дойдат от съвместно издаден дълг, то спорен въпрос остава това колко блокът ще набере на пазарите и как тези средства ще бъдат разпределени.

„Това е краткият отговор на кризата, дългият ще трябва да го обсъдим“, посочи Меркел.