Има ли двоен аршин в държавните регулации?

Традиционно скандалите около изборите в България са в изобилие, което позволява някои събития да минат почти незабелязано или да бъдат употребени с политическа цел. В случая това е работата на Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР) и сигналите, които изпраща, пише в анализ икономистът Калоян Стайков от Института за пазарна икономика (ИПИ). 

Според него регулаторът продължава да се използва за политическа реклама, което си личи, освен от неспазване на сроковете за взимане на решения, и от отказа на председателя на комисията да прави публични изявления до изборите.

Той посочва, че в края на миналата година Комисията взима решение за увеличение на цената на природния газ за първото тримесечие на 2017 г. с около 5% в сравнение с предходното тримесечие, докато искането на държавната „Булгаргаз” е за поскъпване с 13,53%. Регулаторът се аргументира, че по-ниското увеличение компенсира малко над половината от надвзет приход през 2016 г. в размер на 40 млн. лв. 

От изказване на министъра на енергетиката става ясно, че загубите за компанията за първото тримесечие на 2017 г. са в размер на около 40 млн. лв. Това означава, че или регулаторът не може да смята, или компанията не се управлява по най-добрия начин, или комбинация от двете, пише още икономистът. 

В ценовото си заявление за второто тримесечие на 2017 г. държавната компания първоначално поиска ръст на цената на газа от 32,4%, а регулаторът призова за търсене на вътрешни резерви, за да се избегне шоковото увеличение.

Впоследствие „Булгаргаз” ревизира заявлението си до ръст от 29,7%, а от доклада на дирекция „Природен газ” става ясно, че регулаторът е склонен да одобри увеличение на цената на природния газ с 29,6%. Изглежда, че нито дружеството, нито регулаторът са в състояние да открият вътрешните резерви, за които комисията призоваваше само месец по-рано.

Преди дни министърът на енергетиката отново се включи в казуса с уточнение, че ако регулаторът не одобри увеличение с близо 30% на цената, държавното дружество ще изпадне в изключително тежко положение. Липсва обаче оценката какво би означавало 30% увеличение на цената на газа за бизнеса и икономиката като цяло.

Ситуацията има поне два интересни прочита, казва Калоян Стайков. 

Единият е свързан с определянето на регулираната цена на природния газ. В доклада на регулатора се казва, че цените за внос от „Газпром експорт” за второто тримесечие са с около 13% по-високи в сравнение с предходните три месеца, а към това се добавя и увеличение на валутния курс на щатския долар с около 1,7%.

С други думи по обективни причини (ако се абстрахираме от застраховките за ценови и валутно курсови изменения, които са добре познати в частния сектор) може да се обоснова ръст от около 15%, което е половината от исканото и обоснованото от регулатора увеличение.

А другата половина откъде идва, пита се икономистът.

Погледнато исторически в нито едно тримесечие не е одобряван толкова висок ръст на цената на природния газ, като най-голямото увеличение се наблюдава през последното тримесечие на 2008 г. Тогава регулираната цена се увеличава с около 25%, което се дължи основно на ръст на цените на вноса с не повече от 14,5% и увеличение на валутния курс на щатския долар с около 6,3%.

С други думи в края на 2008 г. субективните фактори представляват по-малко от ¼ от крайното увеличение, докато сега са с двойно по-голяма тежест. Това отново ни връща на въпроса дали проблемът е основно в регулаторната политика или в управлението на компанията.

Има ли двоен аршин в регулациите

Другият интересен прочит е да се разгледат изказванията на комисията и на министерството на енергетиката в перспектива. Например в края на февруари тази година регулаторът отлага взимането на решение относно поскъпване на водата в София с 18%.

Работната група в сектор Водоснабдяване и канализация внася ново проекторешение, според което вече одобреният петгодишен бизнес план на концесионерът „Софийска вода” следва да се преработи в следващите три месеца с цел по-ниско увеличение на цената. След вътрешен конфликт между членовете на регулатора крайното решение е отложено за след изборите.

В момента няма скандали около цените на електроенергията, тъй като решенията в този сектор се взимат през лятото с изключение на злополучните 2013-2014 г., когато за 24 месеца станахме свидетели на пет ценови решения.

Причина за това беше ценовото решение от юни 2012 г., с което крайните цени за домакинствата, включително мрежови услуги и надбавки, се увеличават средно с близо 16%, което дава повод за организиране на граждански протести в края на януари и началото на февруари 2013 г.

Те водят до предсрочни парламентарни избори и три последователни намаления на крайните цени, включително мрежови услуги и надбавки, които сумарно намаляват цените с около 17,5%.

Дори и само от това сравнение става ясно, че регулаторът може да вземе диаметрално противоположно отношение по сходни казуси. Когато става въпрос за финансовото състояние на държавния газов монополист министерството на енергетиката е загрижено, а регулаторът предлага увеличение на цените, което е сходно със заявеното от „Булгаргаз”.

Разбира се, не е без значение, че основният потърпевш от поскъпването на природния газ ще бъде бизнесът, тъй като отоплителният сезон е към своя край. Ефектът върху регулираните цени на електроенергията (заради когенерации с газ) вероятно няма да е значителен, тъй като в сектора винаги се намират резерви, които да предотвратят стръмно увеличаване на цените за домакинствата.

В същото време, когато става въпрос за финансовото състояние на инвеститори, различни от държавните, като „Софийска вода”, електроразпределителните дружества, производители на електроенергия и т.н., тогава регулаторът е загрижен за домакинствата и никое министерство не се интересува дали някоя компания няма да изпадне в тежко положение .

Така, независимо от подписани приватизационни, концесионни и др. договори, когато става въпрос за цените за домакинствата, винаги се намират „резерви” в системата дори и понякога те да противоречат на националната и европейската нормативни рамки.

Ярък пример за това са натрупаните огромни задължения на Националната електрическа компания (НЕК).

В Закона за енергетиката е записано, че при определяне на регулираните цени комисията следва да търси баланс между интересите на енергийните компании и техните клиенти, но по всичко личи, че значението на този принцип се мени.

Още по-лошото е, че регулаторът продължава да се използва за политическа реклама, което си личи, освен от неспазване на сроковете за взимане на решения, и от отказа на председателя на комисията да прави публични изявления до изборите.