Венецуела добави и дефолт към списъка със страхове

Някои твърдят, че Уго Чавес имаше способността да използва както харизмата си, така и огромното петролно богатство на Венецуела, за да кара останалите страни членки на ОПЕК да повишават или стабилизират цените на суровия петрол, коментира Financial Times.

Тези дни в Каракас обаче по-разпространеният рефрен е, че Николас Мадуро, избраният наследник на покойния социалистически лидер, не е Чавес.

Този месец правителството на Венецуела се опита и не успя да спечели подкрепа сред страните производителки на петрол в убеждаването на Саудитска Арабия да намали производството на суров петрол, за да се засили цената на венецуелския петрол.

Тази дипломатическа парализа отразява политиката, изпаднала в застой у дома, където Мадуро ръководи икономика в дрипи.

В сряда венецуелските облигации отчетоха спад за трети пореден ден заради страховете, че страната е близо до дефолт и че членовете на икономическия екип на правителството са обсъждали спиране на плащанията по чуждия дълг.

„Вече сме в бездната и нямам никакви съмнения, че правителството ще падне“, казва Филипе Перез Марти, министър по планирането от времето на Чавес.

Подобен край ще направи Мадуро първия държавен политически лидер, паднал в резултат на сриналата се цена на петрола, която създава огромен недостиг на хранителни продукти и очаквания, че Венецуела ще изпадне в несъстоятелност по разходите за обслужване на заеми в размер на 10 млрд. долара тази година.

Франсиско Родригес от Bank of America (BofA) вярва, че преди дефолт обаче може да има смяна на режима: „Венецуела може би ще продължи да плаща на притежателите на облигации по-дълго, отколкото ще плаща заплатата на Мадуро“.

Ако цените на венецуелския петрол останат на сегашните нива от 25 долара за барел, приходите на страната от износ ще спаднат до 22 млрд. долара, сочат изчисления на BofA. Без плащанията по облигации това ще остави около 12 млрд. долара за плащане по вноса – по-малко от една трета от разходите за внос през миналата година. Освен всичко друго Венецуела има да изплаща заем за 6,2 млрд. долара на Китай.

Освен ако не се предприемат конкретни действия, предупреждава Родригес, липсата на основни стоки драстично ще се влоши и ще захрани „огромни социални напрежения“.

Поредният удар, който понесоха потребителите, идва от търговските центрове, които започнаха да работят със съкратено работно време, за да пестят ток.

По-късно този месец Венецуела трябва да направи плащане по облигации на стойност 2,4 млрд. долара. Правителството се възползва от намаляващите валутни резерви, които в момента възлизат на 15,4 млрд. долара. Това е почти наполовина от резервите на Аржентина, която вече е в дефолт, но изглежда се опитва да се върне към нормално икономическо състояние.

Мадуро определи слуховете за дефолт като клеветническа кампания в „икономическата война“ на страната с враговете ѝ, основно САЩ. Междувременно се появиха съобщения, че централната банка води разговори с Deutsche Bank за възможен суап на злато, за да осигури повече пари в брой.

Макар че други производители на петрол като Азербайджан, Нигерия и Суринам се обърнаха към Международния валутен фонд (МВФ) и Световната банка за помощ, Хесус Фария, новият министър на чуждестранната търговия и инвестициите, „категорично отхвърли“ подобни действия.

„Няма да възприемаме неолиберални политики, дори в най-крайната ситуация“, каза той.

Ситуацията във Венецуела обаче вече е достигнала тази точка. Тя дължи милиони на млекопроизводители от Уругвай, на ООН под формата на годишни вноски и дори на единствения пилот на Венецуела във Формула 1, който не може да се състезава, тъй като държавната петролна компания PDVSA не е изплатила спонсорството си.

Американските компании с експозиция към Венецуела, включително Goodyear, Procter & Gamble, Colgate-Palmolive, American Airlines и PepsiCo, са принудени да отписват милиарди долари.

Но това е нищо в сравнение с това, през което обикновените венецуелци преминават всеки ден. Ценовият контрол и намаляващата твърда валута доведоха до сериозен недостиг на стоки, сред които сега са лекарства и репеленти срещу комари, и то на фона на регионалната епидемия от вируса зика.

Междувременно безмилостната печатница на централната банка захранва прогнозите, че инфлацията ще надмине 700% тази година. Според източници миналата година Венецуела е купила почти 5 млрд. банкноти от чужди доставчици – шесткратно повишение спрямо предишната година.

Някои спекулират, че перспективата за икономически срив и произтичащата от нея хуманитарна криза ще принудят Мадуро да приеме мерки за корекция, включително обезценяване и повишаване на цените на петрола.

Това обаче вероятно няма да бъде достатъчно. Очаква се законодателният орган, контролиран от опозицията, която води битка с правителството, в четвъртък да обяви „продоволствена криза“.

„Правителството смята, че има време и отлага корекционни мерки в момент, в който е изправено пред влошаваща се ситуация с недостиг на хранителните продукти“, казва Хосе Гуера, депутат от опозицията и бивш ръководител на икономическите проучвания в централната банка на Венецуела.

Лоренцо Мендоса, мениджър на най-голямата частна компания във Венецуела – производителя на храни и напитки Polar, призова правителството да спре задушаващата хватка на частния сектор и да потърси международна финансова помощ, за да избегне абсолютен колапс на хранителната индустрия.

Мадуро реагира гневно: „Ако не можеш да управляваш компаниите си, предай ги на тези, които могат, ти мошеник, крадец, олигарх и предател“.

А междувременно опашките пред магзините всеки ден стават все по-дълги...