Година след Ейяфятлайокутл: загубите са за над 770 млрд. евро

Исландският вулкан Ейяфятлайокутл днес мълчи. Мълчи и неговата „по-голяма сестра“ Катла, която обикновено също се вълнува, когато Ейяфятлайокутл изригва. От 24-и май 2010 г. вулканът с трудно произносимото за всички чужденци име се счита официално за неактивен.

Преди една година, между 14-и и 22-и април 2010 г., Ейяфятлайокутл започна да бълва облаци дим и блокира за дълго въздушния транспорт в Европа. Уникална за едва стогодишната история на въздухоплаването ситуация, която показа колко лесно един от най-модерните за човечеството видове транспорт може да бъде поразен, пише в свой анализ FAZ.

Какви бяха последиците: над 7 милиона пътници не можаха да излетят по разписание, много от тях бяха принудени да спят в импровизирани легла на летищата. Или пък се добираха до крайната си цел по понякога направо приключенски начин. Дори федералният канцлер Ангела Меркел трябваше да пропътува половин Европа в автобус, за да се прибере до Берлин, други пътешественици преживяха продължителни одисеи в претъпкани влакове, за да се приберат например от Истанбул до Германия.

Днес, година след тези събития, Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) изчислява общите загуби за световната икономика, включително всички последици, на над 1,1 трлн. долара (около 770 млрд. евро). Данните на Европейската комисия само за директното влияние на вулкана са за 4,7 млрд. евро.

Потърпевши са не само европейските страни. Така например Кения загуби около 3 млн. долара заради провален износ и пропаднали туристически пътувания. А само членуващите в Асоциацията на европейските авиолинии 31 най-големи авиокомпании са докладвали за загуби за над 735 млн. долара, които след това не са успели да покрият.

Всичко това бе добър повод да се помисли за мерки, които да ограничат отрицателните икономически последствия в случай на нов „Ейяфятлайокутл“. Засега обаче реакцията на политиците остава „неактивна“, както описват вулкана и исландските учени, пише още FAZ.

Германският транспортен министър Петер Рамзауер, който първоначално с твърда ръка затвори въздушното пространство над страната си, а после се пречупи пред настояванията на авиокомпаниите и им разреши да летят над задимени територии, днес признава, че Европа не се е поучила от кризата.

Най-голяма критика предизвиква разпокъсаното управление на въздушния транспорт в иначе обединена Европа, където 27-те различни въздушни пространства се управляват самостоятелно. Планираният още преди десетилетия проект „Единно европейско небе“, който предвижда обединяването на системите за въздушен контрол на 27-те страни, трябваше да доведе до съкращаване на времето на полетите, закъсненията, разходите за гориво и отделяните въглеродни емисии с повече от 10%. Ейяфятлайокутл накара европейските власти да заговорят отново за проекта, но за жалост развитието му не е напреднало за тази една година.

Друг основен проблем остават липсващите гранични стойности на замърсяване на въздуха, при които небето се затваря.

„В момента съществуват само приблизителни гранични стойности, при които се допуска полет през замърсено с дим небе“, твърди Йорг Хандверг, говорител на германската асоциация на пилотите Cockpit. В момента временно валидни са приетите от Eurocontrol (организация с 50-годишна история, която не е част от ЕС и има контролни функции за оценяване по единни стандарти ефективността на националните диспечери на въздушния трафик) стойности – полетите се забраняват, ако концентрацията на пепел е над 2 милиграма на кубически метър въздух.

Година след кризата неоправдани остават и очакванията на авиокомпаниите част от загубите им да бъдат покрити от правителствата. Само германският концерн Lufthansa говори за около 200 млн. евро. Много авиокомпании заявиха, че ще предявят искове, но такива до днес не са известни. Някои компании протакаха твърде дълго и възстановяването на сумите от неизползвани билети и допълнителните разходи за клиентите им. Нискотарифният превозвач Ryanair пък реши да въведе нова такса от 2 евро за покриване на разходите при евентуален подобен случай.

И все пак след Ейяфятлайокутл има и печеливши: много застрахователни компании започнаха да предлагат на авиокомпаниите специални полици „Избухнал вулкан“.