Африка - новата граница за покоряване от ислямското банкиране

През 2008 г. консервативната централна банка на Етиопия решава да осъществи нов експеримент: разрешава безлихвеното банкиране. Лихвите са забранени по шариатските закони, затова ходът бе приветстван като стъпка към разширяването на финансовите услуги към огромното и много често мюсюлманско малцинство в страната, разказва The Economist. Но инерцията скоро се забави. Опитът да се стартира напълно мюсюлманска банка се провали. Днес повечето големи търговски банки в Етиопия предлагат тясна гама ислямски финансови продукти, и то сред малко клиенти. Мюсюлманският тип банкиране в Етиопия се оказа мъртвородено.

Извън Африка ислямското финансиране е в много по-здравословно състояние. Между 2007 и 2014 г. секторът е утроил размера си (макар че оттогава насам растежът леко се забавя). Общите активи са за около 1,9 трлн. долара. Субсахарска Африка формира под 2% от тази сума, а би трябвало да е особено плодотворно място за подобни начинания. Мюсюлманското население на континента е 250 млн. души и постоянно расте. Според Световната банка 350 млн. африканци като цяло нямат банкова сметка.

Няколко страни се борят да станат африкански хъбове на ислямското банкиране. Кения, с много по-малко мюсюлманско население от Етиопия, има три ислямски банки, както и ислямска застрахователна компания. Още пет конвенционални банки предлагат продукти, съвместими с шериатски закони чрез специални ислямски „прозорци“.

През декември Кения се присъедини към Islamic Financial Services Board – базиран в Малайзия регулаторен орган. Тя се надява и да емитира държавни сукук – ислямския вариант на облигациите – през тази или следващата година. Това ще привлече средства за инфраструктура (шариатът изисква тези „облигации“ да бъдат свързани със собственост на физически активи) и ще подкрепи ислямския капиталов пазар. Нигерия, която има една ислямска банка, планира да направи същото. Сенегал емитира първите си (надхвърлили размера на емисията) sukuk през 2014 г., привличайки 208 млн. долара. Същата година Южна Африка привлече 500 млн. долара при първото международно емитиране в Африка на ислямски облигации. Общият размер на емисиите в Африка през 2016 г. възлиза на 1,3 млрд. долара, състоящи се от облигации от Сенегал, Кот д’Ивоар и Того.

Държавните sukuk са едно, а обслужването на частния сектор в съответствие с шериатските закони е съвсем друго. В Северна Африка, където мюсюлманите формират 96% от населението, ислямските финанси отдавна биват възпирани от страх, че това ще въведе шариатския закон през задната вратичка.

На юг от Сахара проблемите обаче са по-структурни, казва Торстен Бек от City University в Лондон. Ислямските банки като цяло са малки – в Кения те държат по-малко от 2% дял от пазара през 2015 г. Макар че бизнес кредитирането в Африка страда от изключително високите лихвени проценти, давайки на ислямските кредитори предимство, те се изправят пред същите фундаментални трудности като обикновените банки. „Много проекти просто не са приемливи за банките“, отбелязва Бек, затова малко активи могат лесно да бъдат използвани като обезпечение. Нещо повече, източниците на средства за ислямските банки обикновено са краткосрочни, което ги затруднява в предоставянето на дългосрочно финансиране.

Ислямските договори са сложни и изискват особено силен надзор. Регулаторите все още не знаят как да се справят със сектора, казва Халид ал-Абуди от Ислямската банка за развитие. Въпреки емитирането на sukuk на два пъти Сенегал тепърва трябва да въведе специфични регулации за ислямското финансиране. Онянго Обиеро от новия клон на Dubai Islamic Bank в Кения се оплаква, че мюсюлманските трансакции са изправени пред двойно облагане, тъй като те често включват покупката и препродажбата на активи, които се облагат и в двата случая. Това затруднява конкурентоспособността.

Лидерите в индустрията твърдят, че има задоволително търсене сред мюсюлманското население на континента. Доказателствата предполагат, че някои африкански мюсюлмани не искат да работят с обикновени банки по религиозни причини. Проучване на Световната банка сочи, че вероятността африканските мюсюлмани да имат сметка е по-малка отколкото немюсюлманите.

По-малко ясно е обаче дали ислямското банкиране е отговорът. „Ислямските банки не са насочени към бедните“, отбелязва Родни Уилсън от Durham University. А е малко вероятно най-бедните, колкото и да са религиозни, да плащат повече, за да спят спокойно. Технологичните иновации, като мобилните разплащания, вероятно ще положат много повече усилия, за да достигнат до тях. Саиф Малик от банката Standard Chartered отбелязва, че в Малайзия ислямските банки са достатъчно конкурентоспособни, за да се харесват и на немюсюлманите. В крайна сметка ислямското банкиране си е банкиране: процъфтява, когато цената му е правилна.