Сценариите за атаката в Санкт Петербург и последствията за Русия

Терористичните атаки не са непознати за Русия. Но през последните четири години в страната (без да включваме неспокойния Северен Кавказ) не е имало такива големи нападения, каквито периодично разтърсват Европа и САЩ, коментира базираната в САЩ аналитична компания за сигурност Stratfor.

В понеделник обаче експлозия разцепи влак в метрото в Санкт Петербург, отнемайки живота на 14 души и ранявайки още около 50. Второ устройство бе открито и обезвредено на близка метростанция. Разследващата комисия на Русия бързо обяви инцидента за терористична атака, а медиите в страната представиха различни теории, които обясняват кой е извършител на атаката и защо. Макар че някои сценарии са по-правдоподобни от други, всеки един от тях идва с определени последствия за Кремъл и страната.

Коресподентите на руския Канал 1 представиха тезата, че украинските сили за специални операции не могат да бъдат изключени като извършители на атаката, може би като възмездие на намесата на Москва в Източна Украйна. Това е невероятна теория обаче, а и липсват доказателства в нейна подкрепа. Твърденията на конспиративни теоретици – особено в социалните медии, че Кремъл е инсценирал експлозията в опит да стимулира вътрешната подкрепа, също са необосновани.

Други медии предлагат по-различни обяснения. Коментатор по държавната телевизия предположи в понеделник вечер, че експлозията е дело на протестиращи. През последните два уикенда големи демонстрации срещу държавната корупция заляха градовете в Русия. В същото време хиляди руски шофьори на камиони блокираха трафика в страната – включително в Санкт Петербург – за да протестират срещу данъчно увеличение, като неведнъж се стигаше до сблъсъци със силите на реда. В отговор на размириците Кремъл подложи на репресии протестиращите и положи усилия да предотврати организирането на демонстрации в социалните медии.

Ако атаката наистина е дело на недоволни руснаци, прибегнали до тероризъм, за да изразят недоволството си, Кремъл ще се изправи пред проблем, с който не се е борил от почти век. Нещо повече, преходът от предимно ненасилствени демонстрации към тероризъм ще даде на Москва оправданието, от което се нуждае, за да наложи по-строги закони за контрол на дисидентството и за следене в социалните медии, особено преди президентските избори през 2018 г.

Руският медиен гигант Интерфакс пък съобщи, че мъж от Централна Азия е извършител на нападението. Теорията е правдоподобна. В крайна сметка петте бивши съветски републики в Централна Азия се борят през последните години с радикализацията сред младото и безработно население. Ако твърдението се окаже вярно, инцидентът ще има сериозни последици за близо 200 хил. мигранти от Централна Азия, които живеят или работят законно в Русия, както и за 200 хил. други, които в момента са в страната нелегално.

При всички положения много руснаци изпитват силни антиимигрантски настроения. Ако разследванията покажат, че лицето, извършило атаката, наистина е от Централна Азия, Москва може да ограничи имиграцията от региона, като така изостри икономическите му проблеми и съответно – проблема с радикализацията.

Всяка една от тези теории представлява раздяла с традиционно случващото се в Русия, където терористи от Северен Кавказ обикновено поемат отговорност за подобни случаи. Последните големи нападения, осъществени от тамошни терористи извън региона, бяха през 2013 г. във Волгоград, само месеци преди зимната Олимпиада в Сочи. Сега обаче нарастват опасенията, че след години на относителна тишина в региона, влошаващата се икономическа ситуация в Русия може да предизвика нови действия в Кавказ.

Републиките Чечня и Дагестан – традиционни огнища на бунтовническа дейност – имат някои от най-високите нива на безработица в страната - фактор, който може да насърчи радикализацията сред местните младежи. Дори и така, Москва е добре подготвена да възстанови битката с бунтовниците в Северен Кавказ, седем години след като обяви победа, колкото и пирова да бе тя, в бруталната война срещу чеченските сепаратисти. Подновена заплаха в Кавказ ще засили и аргументите на Кремъл за по-стабилни механизми за сигурност и отбрана - мерки, които много руснаци подкрепят.

Много по-тревожна перспектива за Москва е нападателите да са местни джихадисти. Оперативни лица без лидери са новият непознат враг на Кремъл. Макар че руското правителство ограничи голяма част от радикалните джихадистки материали из социалните медии, то не може да ги премахне изцяло. То не е и готово да приеме, че част от около 5 хил. руски граждани, основно от Кавказ, са напуснали страната, за да се бият на страната на ИДИЛ и сега се връщат, за да продължат войната у дома. При целия си опит в борбата с традиционните местни терористични мрежи, Кремъл не е свикнал да се справя с подобни заплахи от чужбина.

Нещо повече, ако разследващите открият, че нападението в Санкт Петербург е следствие на усилията на Русия срещу ИДИЛ в Сирия, може да се наложи Кремъл да преосмисли кампанията си там. Москва първоначално се замеси в конфликта, за да засили патриотизма сред руския народ и подкрепата за правителството им, самозван защитник срещу терористичната групировка. През последната година обаче ентусиазмът на обществото към кампанията на Кремъл в Сирия утихна. Последните проучвания сочат, че по-малко от половината от всички руснаци одобряват продължителната намеса на страната им в Сирия – спад от 65%.

Много руснаци, уплашени от икономическата ситуация, предпочитат Кремъл да се фокусира върху собствените си проблеми у дома, отколкото върху тези в чужбина. Някои табели на последните антикорупционни протести бяха насочени именно към тези опасения. Нападението в понеделник в Санкт Петербург може да даде на на противниците още една причина да наложат натиск върху руските лидери да преосмислят ролята си в гражданската война в Сирия.