Путин и новото поколение лидери на Русия

След 16 години на власт Владимир Путин прави разтърсващи промени в екипа си, за да циментира контрола си през следващото десетилетие. 63-годишният лидер отстранява някои от най-старите си съюзници и ухажва млади лица – много от които споделят миналото му в силите за сигурност и не са достатъчно стари, за да са работили при друг управник – за да формира ново поколение от лидери на Кремъл. Някой от тях може би един ден дори ще се превърне в негов наследник, пишат журналистите Иля Архипов, Хенри Мейер и Грегъри Уайт за Bloomberg.

В интервюто си за изданието Путин не признава, че планира да се кандидатира за още един шестгодишен мандат през 2018 г. (макар че почти всички от политическите лидери в Москва вярват, че ще го направи), но ясно дава да се разбере, че се готви да е тук още дълго време. Той вече е наредил на топ съветниците си да изготвят програма за следващия му мандат. Ключовите качества на потенциален наследник, когато му дойде времето? „Млада“, но „зряла личност“ е всичко, което казва.

След две години на сринали се цени на петрола и икономически план, който почти нямаше негативно въздействие върху рейтинга му от над 80%, Путин вижда стабилност, а не застой. Той остро отхвърля идеята, че дръзките му ходове извън Русия – например военната кампания в Сирия и анексирането на Крим, са в противоречие с нежеланието му да прави промени у дома, които дори според съветниците му са нужни, за да възстанови икономиката. „Като цяло се движим в правилната посока“, каза той.

По-много причини следващото десетилетие ще бъде по-трудно, отколкото първите десет години от управлението на Путин, когато повишаващите се цени на петрола му помогнаха почти да удвои размера на икономиката, да повиши жизнените стандарти и да централизира контрола в Кремъл. Дори преди санкциите на Запада и понижаващите се цени на петрола да хвърлят Русия в рецесия миналата година, растежът бе започнал да изпада в застой.

Сега натискът да се използва всяка копейка се засилва. Путин, известен с подкрепата си за най-близките си съюзници, започна да отстранява някои от по-старите си приятели. Първият, който си замина, бе 68-годишният Владимир Якунин през август 2015 г. Като ръководител на държавните железници – най-големия работодател в страната, той стана известен с непрекъснатите си искания за още държавна помощ. Премахванията продължиха и през тази година, като дългогодишният съюзник 66-годишният Виктор Иванов бе освободен през пролетта от поста ръководител на полицията за борба с наркотиците. 63-годишният Сергей Иванов, чиито връзки с Путин започват още преди десетилетия в съветското КГБ, бе освободен като началник на кабинета в Кремъл през август. 

„Почти никой не остана от първоначалното политбюро“, казва Олга Кръщановская, специалист по кремълския елит в Руската академия на науките. „Исканията за ефективност сега са по-високи. На карта е заложено оцеляването на системата“, казва Алексей Макаркин, заместник-ръководител на Центъра за политически технологии в Москва. „Целта на Путин е да запази управлението си в дългосрочен план, разчитайки на нови хора и свежа кръв“, допълва той.

Той издига по-млади лица, много от които започват кариерите си, когато вече е президент. Новият началник-кабинет в Кремъл – 44-годишният Антон Вайно, започва като служител по протокола през 2002 г. Някои бивши бодигардове сега са регионални губернатори, за да им се даде възможност да натрупат политически опит.

Един от тях – 44-годишният Алексей Дюмин, прекарва години до Путин, готов да поеме всеки куршум, насочен към президента. Сега някои казват, че между Путин и Дюмин има специална връзка, че президентът го възприема за едно от най-доверените си и лоялни лица, слагайки го на политическа бърза писта малко след като за няколко месеца е заместник-министър на отбраната. На въпрос за повишенията на Дюмин и други ветерани от силите за сигурност, Путин казва: „Най-важното нещо е, че правилният човек иска да израсте, може да израсте и иска да служи на страната. Ако той го иска и аз виждам, че той има потенциал, защо тогава да не му позволя това?“.

Путин все още не прави чистка на целия си вътрешен кръг, разбира се. Някои от най-старите му съюзници остават на топ позиции и поне един от тях наскоро бе повишен. Путин отправя единствено хвалебствия към 54-годишния Алексей Милер, който като ръководител на държавния газов гигант Газпром отчете над 80% спад на пазарната стойност на компанията. „Това по никакъв начин не ни тревожи или безпокои“, казва Путин. „Знаем какво е Газпром, колко струва и колко ще струва през следващите години“. Путин слага Милер – сътрудник от 90-те години в Санкт Петербург, на поста главен изпълнителен директор през 2001 г.

Новото поколение се е пропило в контролираната от държавата система, изградена от Путин. Макар че някои от съвременниците му може и да са имали силата да предизвикат президента на четири очи, по-младите лица дължат кариерите си на него. Това вещае лошо за промените, които могат да дадат летящ старт на икономиката – разхлабване на държавния контрол, стимулиране на частния бизнес и намаляване на разточителните държавни разходи. Путин от дълго време се съпротивлява на подобни стъпки на практика, въпреки че ги включва в публичните си изявления.

Путин посочва признаци, според които най-лошото от рецесията е приключило. Той подсказва и, че държавната петролна компания Роснефт ще може да отправи оферта за по-малък свой конкурент в планирана приватизация, нещо, което според пропазарните представители ще засили държавния контрол.

Това е такъв тип решение, което обяснява защо според много анализатори най-доброто, на което може да се надява Русия през следващите няколко години, е годишен растеж от около 1,5%, а това не е достатъчно, за да се движи заедно със световните сили. Бившият финансов министър Алексей Кудрин, който все още е съветник на Путин, предупреди миналата година, че продължителен застой ще свие дела на Русия в световното производство до най-ниското ниво от над две десетилетия, заличавайки ръста при досегашното ръководство на Путин.

За момента това сякаш не е заплаха за продължителното му управление. Макар че рейтингите на правителството и управляващата му партия се понижават въпреки строгия контрол на Кремъл над медийното покритие и политическия дебат, доминиращата позиция на Путин остава неоспорвана. „Лидерството на Путин е неоспоримо“, казва Евгени Минченко, политически консултант в Москва. Без признаци за големи здравословни проблеми или сериозни политически заплахи Путин ще може да „остане начело на страната за дълго време“, казва той.

Преизбиране през 2018 г. ще означава, че Путин ще счупи следвоенния рекорд за години на власт, поставен от съветския лидер Леонид Брежнев – чието управление олицетворяваше стагнацията за много руснаци, и ще отложи въпроса за наследника му поне до края на следващия президентски мандат през 2024 г.