Интернет компанията реално увеличава собствения си капитал през борсата, продавайки на различни портфейлни инвеститори над 50% от него. Интересното е, че нито един акционер няма да се окаже мажоритарен собственик.
За продажба са предложени общо по 32 хил. акции на всеки етап с номинал 1 лв. и минимална емисионна стойност 3.30 лв. От предложените 256 хил. акции на осемте сесии от началото на IPO се изкупиха общо 221 459 ценни книги на Интернет компанията. Единствената причина да останат непродадени акции е спецификата на закрития смесен аукцион. Непродаденото количество акции ще бъде предложено на последния, 11-и етап, който е три дни след приключване на 10-ия.
За развитите капиталови пазари първичните публични предлагания на акции са барометър за поведението на инвеститорите. Активността на IPO в световен мащаб зависи от различни фактори - тренда в цените на акциите, икономическите фундаменти, геополитическата обстановка и др. От страните, с които България беше в един лагер, доста показателен е примерът в Русия. До финансовата криза в страната повечето компании предпочитаха да се финансират чрез облигационни и банкови заеми.
С началото на банковата криза в страната обаче обслужването им се затрудни и оскъпи, което доведе до бягство от този начин на заемане на средства. Това се оказа и изходният момент, който накара компаниите да търсят капитали на фондовата борса.
Първото първично публично предлагане в България съвпадна с това на чешката фондова борса. За доста по-развит пазар от нашия това е доста изненадващо, но има своите причини. Водещата фармацевтична компания в страната и четвърта в Източна Европа Zentiva успя да набере над 150 млн. USD чрез IPO. Празнотата в сегмента на първични публични предлагания в Чехия се дължеше на евтиното банково финансиране, което държеше повечето компании далече от фондовата борса.
Доверието в пазара като надежден източник на капитали е ключов момент за IPO сегмента. За развитите пазари трендът в движение на цените на акции е също важен фактор. Ралито на фондовите пазари и добрите икономически фундаменти са сигурен катализатор на IPO сегмента. Обратното обаче се оказва пагубно. Достатъчно е да си спомним какво причиниха корпоративните фалити в САЩ през 2002 г. Enron, WorldCom и последвалите счетоводни скандали разсипаха и малкото желание на компаниите за набиране на капитали чрез борсите в САЩ.
Ако се погледне през призмата на доверието, в България изводите ще са малко по-различни. Липсата на стабилна корпоративна култура сред голяма част от печелившите български компании се оказа бариера за сегмента у нас. Така консерватизмът от липсата на инвестиционна култура в мениджмънта на големите компании поражда кризата на доверие към пазара. Това заявиха още преди време наблюдатели пред в. ПАРИ. Около тази теза се обединиха и създаделите на Бялата книга за корпоративното управление в Югоизточна Европа.
А къде са дребните инвеститори? Кой би могъл да убеди онези хиляди българи, които все още се чудят какво става с получените акции от масовата приватизация и за съобщенията за общи събрания, пристигащи няколко седмици след провеждането им, да си закупят акции на нова за борсата компания. На Запад техният дял на първичния пазар достига между 30-40% от общите инвеститори. Чуждите компании много добре знаят това и започнаха да се надпреварват да привличат индивидуалните клиенти. Това накара и Интернет търсачаката Google да избере уникалния холандски аукцион за своето IPO.
Свързани компании:
Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.