Юлиана Николова: Унгарският анти-ЛГБТ закон ще влоши отношенията в ЕС

Силното поляризиране на отношенията с Русия могат да заплашат сигурността в Европа, но една евентуална среща ЕС-Русия може да подпомогне отварянето на икономиките след коронакризата. Друг срив в отношенията между страните членки може да бъде причинен от новоприетия анти-ЛГБТ закон в Унгария, който забранява информацията за хората с различна сексуална информация в училище. Това заяви в ефира на Bloomberg TV Bulgaria Юлиана Николова, директор на Портал Европа и бивш заместник-министър на промишлеността.

Разговорът за правата на ЛГБТ общността се обляга на европейските ценности за зачитане на достойнството на всеки, недискриминацията и правата на малцинствата, заяви Николова. “Това е изначално залегнало в Европа. Но в България има смисъл да се обяснява. Изключено е в българското общество (в момента – бел. ред.) да можем да проведем смислен и неемоционален дебат за правата на всеки да бъде такъв, какъвто желае. Това е отсъствие на политика в държавата”, коментира Николова.

За последните десетилетия в българското общество не се разви идеята, че всеки има достойнство и то не трябва да бъде накърнявано, каза Николова.

“Освен всички да са равни пред закона, в една демократична държава е важно да се уважава и пази достойнството на всеки. Правото да се самоопределяш е основополагащо за Европа. Ако това трябва да се обяснява на източноевропейските държави, има нещо сбъркано в процеса на разширяване на ЕС“, каза гостът.

Във вторник външните и европейски министри от 17 европейски държави поискаха Европейската комисия да действа срещу унгарския анти-ЛГБТ закон. 

В сравнение с декларацията на министрите под лидерското писмо липсва подписът на литовския президент Гитанас Науседа и е добавен този на Малта, която се включи направо в премиерската инициатива.

Преди срещата нидерландският премиер Марк Рюте заяви, че Унгария или трябва да оттегли закона, или да напусне ЕС.

България не подкрепи и двата документа. Официалните власти до момента не са коментирали мотивите си или отношението си към приетия от Унгария закон, забраняващ ЛГБТ темите в училище.

Унгарският премиер Виктор Орбан твърди, че този закон няма нищо общо с правата на ЛГБТ общността, тъй като той се отнасял за децата и семействата. Макар в декларацията на 17-те европейски лидери, приета по-рано тази седмица, Унгария да не е конкретно посочена, е ясно, че става дума за нея, заяви Николова.

Не може да се толерира насилието или отказа на достъп на ЛГТБ общността до социални сфери като образование, каза Николова.

Темата за евентуална среща на ниво ЕС – Русия ще бъде друга основна на срещата на Европейския съвет в четвъртък. Лидерите на Германия и Франция Ангела Меркел и Емануел Макрон вече заявиха, че “Европа не трябва да изостава и да поднови диалога с Путин”. Това не означава, че не се обмислят нови по-сериозни санкции заради анексирането на полуостров Крим и действията на руската държава срещу опозиционния лидер Алексей Навални, смята Николова.

“Полша и балтийските републики са изключително против такава среща. Нямаше смислени мотиви за подобна среща от страна на Меркел и Макрон”, заяви Николова и предположи, че това може да се прави с цел подсигуряване на отварянето на икономиките след коронакризата.

Запитана за ветото на България за присъединяването на Северна Македония към ЕС Николова заяви, че за България трябва да е важно да има съседи на Балканите, които са членове на Европейския съюз и са част от една демократична общност, а не какъв произход има езикът на Северна Македония. Този спор среща пълно неразбиране в Европа, смята Николова. “Важно е да се говори за историята, но това не е политически аргумент. Българската позиция се формира на базата на липса на политическо лидерство в държавата”, уточни гостът.

Според Николова на заседанието ще бъдат взети решения за отношенията с Турция и мигрантската вълна и проблемите с отварянето на границите в съюза за трети държави след коронакризата.

В коментар за механизмите за наблюдение на България Николова изказа опасения, че страната може да попадне във фокуса на инструментите за защита на бюджета на съюза. “В Полша бе по отношение на независимостта на съда и намесата на държавата в съдебни дела. В Унгария бе за неспазване на основни човешки права и намеса в медиите. Кое при нас не е така”, попита тя. Според нея няма да има сериозни последици, защото Съдът на ЕС отнема много време да разгледа делата след оспорвания от страните-членки.

Какви са другите очаквания за решенията от срещата на лидерите на ЕС може да гледате във видеото на сайта на Bloomberg TV Bulgaria.

Всички гости на предаването "Светът е бизнес" може да гледате тук.