Минималната работна заплата и ефектите ѝ върху пазара на труда

Настана време за съставянето и приемането на държавния бюджет и, както сме свикнали вече всяка година, се заговори за увеличаване на минималната работна заплата (МРЗ), пише в свой анализ Адриан Николов от Експертен клуб за икономика и политика (ЕКИП).

Наред с останалите си социални мерки, така нареченото „дясно“ правителство реши да увеличава МРЗ два пъти през следващата година – в началото и в средата на годината, като стойността ѝ от юли 2015 г. ще достигне 380 лв, в сравнение с 340 лв досега. Това увеличение е по-смело и от извършеното в началото на 2014 г., което възлизаше на 30 лв, и в сравнение 20-левовите увеличения от предишните години. Тъй като скокът ѝ е по-значителен, съответно можем и да очакваме, че негативните ефекти, които следват от тях ще са по-осезаеми.

Първият и най-очевиден ефект от увеличаването на минималната работна заплата неминуемо пада върху заетостта. Въпреки че според левите и „социални“ политици МРЗ е инструмент на справедливостта и метод за защита на работниците от своеволията на работодателите, реалността е доста различна: институционализирането и увеличаването на минималната работна заплата не е нищо друго освен създаване на принудителна безработица. Това се дължи на факта, че според условията на минималната цена на труда (каквото всъщност представляват заплатите от гледна точка на фирмите), за работодателите е незаконно да наемат служители срещу по-ниско възнаграждение.

Прекият резултат от този тип „справедливост“ е ограничаването на достъпа до пазара на труда при това най-вече за онези, които според „левичарския“ наратив най-много се нуждаят от специални грижи – хората с ниско образование, младите и онези в неравностойно положение.

Собствените ми изчисления въз основа на данни за средната заплата по образователна степен сочат, че средното заплащане на хората с основно и ниско образование е около 300 лв на месец, което (ако не съществуваха методи за избягване на прага на МРЗ, например наемане на половин работен ден) би ги оставило извън пазара на труда изобщо.

Меър и Уест (2013) доказват корелацията между увеличаването на работна заплата и нарастването на безработицата. От 2003 г. насам, когато започва ритмичното увеличаване на МРЗ, в България се наблюдава същата тенденция – в началото на годината, когато в сила влизат новите стойности на МРЗ, винаги се наблюдава скок в безработицата.

И докато през някои години, например 2011-та, увеличението е по-слабо – от 11,2% до 12,2%, когато този ефект се комбинира и с по-тежки икономически условия скокът е значителен. В началото тежката 2010 г. например, когато кризата в страната има най-видимо въздействие, увеличението на безработицата е от 6,7% до 10,2%. Пикът е още по-очевиден при младежката безработица, която се увеличава с 3-4% в началото на годината.

Увеличаването на безработицата и ограничаването на достъпа до пазара на труда обаче е само най-очевидното въздействие от повишаването на МРЗ. Част от „скритите“ ефекти се понасят от фирмите, особено онези, които наемат голям брой работници с ниско заплащане. Те не започват като с магия да произвеждат повече и по-качествена продукция, а разликата между производителността им и новото заплащане се поема от бюджетите на фирмите. Въпреки че тук корелацията не е толкова силна колкото при безработицата, а трябва да се имат предвид и редица други фактори, в първите 3-4 месеца на годината в България се наблюдава най-голям брой фалити на фирми.

Когато тези фирми не напуснат изцяло пазара, тежестта от увеличението на МРЗ се понася и от потребителите. Покриването на разходите по новото заплащане на работниците се отразяват на крайните потребителски стоки, чиито цени нарастват, за да може фирмите да понесат увеличените разходи за труд.

Друг „скрит“ ефект от увеличаването на минималната работна заплата е обедняването на цялата икономика. Това се дължи на факта, че поради по-високия брой на безработните повече средства биват изземани от трудещите се под формата на данъци. Тези ресурси, които можеха да бъдат разходвани от заработилите ги индивиди, сега биват насочени към изхвърлените от пазара на труда хора и към държавната администрация.

Нещо повече – тъй като МРЗ изкуствено увеличава разходите за работодателите, тя де факто намалява конкурентоспособността и производителността на някои фирми. Вследствие на това те произвеждат по-малко, отколкото биха произвеждали, ако минималната работна заплата не беше въвеждана изобщо.

Аргументите в полза на МРЗ често изтъкват, че увеличението ѝ увеличава доходите на най-бедните семейства. Поставена така, целта изглежда благородна (настрана обстоятелството, че не съществува безплатен обяд и някой ще трябва да плати цената), но за жалост тази теза е напълно невярна. 

Марк Уилсън (2012) ясно демонстрира, че много малък процент от онези, които влизат в границите на бедността заработват минималната заплата и по тази причина увеличенията в нея нямат въздействие върху тях. Обратно, данните на Уилсън потвърждават тезата, че повишаването на МРЗ има въздействие най-вече върху първоначалния достъп до пазара на труда и задържането на хора в капана на безработица.