Дойде ред да разберем конкретните намерения на новото правителство. Приоритетите в Програмната декларация бяха представени като „ясен и точен ангажимент” на подписалите я.
Когато се прави документ след тежки консултации между разнообразни интереси е нормално да има противоречия, та дори и взаимоизключващи се намерения.
И все пак, очаквахме да има по-голяма последователност, защото водещите в преговорите са хора, които вече имат управленски опит и трябва да са наясно с основни категории като проблем, цел и решения. Част от приоритетите са посоченo ясно, но други са второстепенни и третостепенни недобри решения на отделни проблеми, а трети - нямат много общо с настоящите предизвикателства.
Както и да е, желанието за и необходимостта от правителство, което сега и веднага да започне работа, сякаш дават превес и са причина да се гледа донякъде снизходително на нелогични мерки в програмата.
Конкретен коментар
Когато се формулира публична политика и се изготвя план за действие задължително е да има някакъв тест за разумност и осъществимост, който да възпира лобистките или вредните политики.
В предложените приоритети виждаме наличието на подобен тест, а именно намерението за въвеждане на „задължителна предварителна оценка на въздействието на законодателните и нормативните актове”. Ако това стане факт, поне половината от идеите, изброени в програмната декларация няма да се осъществят, защото ще има анализ, който да показва, че очакваните ползи са много по-ниски от очакваните разходи или пък няма да получат подкрепа по време на обществените консултации.
Единственият начин да се прилага методът за оценка на въздействие на законодателството е наличието на политическа воля. Явно е налице. Сега остава да се действа и то бързо, т.е. от началото на годината или най-късно от март 2015 г. да се въведе правилото (и ефективно да се прилага) да не се разглеждат проекти на нормативни актове без оценка на въздействието, включително и в парламента.
Преминавайки през отделните политики в декларацията, можем да откроим три основни групи.
1. Политики, които биха увеличили шансовете за растеж. Най-важните, които подкрепяме, са:
- Определяне на приоритети и икономическо и бюджетно планиране;
- Подобряване на бизнес средата;
- Електронно управление;
- Намаляване на режимите;
- Ограничаване на монополите;
- Финансова стабилност и консолидация;
- Нисък бюджетен дефицит и публичен дълг;
- Запазване на Валутния борд;
- Преразпределение през бюджета до 39% от БВП;
- Финансова децентрализация;
- Политическо решение за включване на България в Европейския банков надзор;
- Предложенията за реформа в системата на управление на еврофондовете;
- Подобряване на функционалността на държавната администрация;
- Изработване на индивидуални социални оценки на социално слаби български граждани и търсене на възможност за социалното им включване и осигуряване на заетост;
- Продължаване на деинституционализацията и развитието на социалните услуги за деца с увреждания и за деца, лишени от родителска грижа;
- Образование – повечето намерения;
- Подобряване на публичната среда – повечето намерения;
- Изготвяне на функционален анализ на Министерството на вътрешните работи с цел оптимизиране на дейността на министерството.
2. Мерки, които няма да бъдат изпълнени ефективно и е силно вероятно да има корупционно харчене през обществени поръчки за близки фирми:
- Подкрепа за износителите и иновативните фирми;
- Създаване на инвестиционен фонд за високотехнологични производства;
- Решителна държавна подкрепа на туризма;
- Нови възможности за финансиране на инвестиционни проекти и стартиращи предприятия чрез ББР или инвестиционен фонд;
- Изграждане на високотехнологични паркове и центрове за върхови научни изследвания, иновации и трансфер на технологии към българската индустрия;
- Насърчаване на пазарно ориентираните, конкурентноспособни земеделски стопанства и преработвателни предприятия с оглед осигуряване на по-евтина и по-качествена храна за потребителите;
- Преференциално подпомагане на младите фермери, на дребните производители и производителите, които увеличават добавената стойност на селскостопанската продукция и създават работни места;
- Организирана маркетингова и рекламна държавна политика за традиционните ни уникални продукти на преработвателната промишленост;
- Доизграждане на съоръженията, възпрепятстващи незаконното преминаване на южната граница.
3. Неясни мерки за системи, които поглъщат повече от половината публичен ресурс и едновременно с това се провалят в постигнатите резултати:
- Пенсионна реформа;
- Здравна политика;
- Енергетика.
За първата група от мерки подкрепа лесно ще се намери и затова отговорността за прилагането им в кратък срок е чисто политическа.
За втората ще има натиск от групи със специални интереси и от хора, които все още по някаква причина вярват, че държавата може да бъде добър предприемач и мениджър.
За третата нямаме прогноза. Досега надеждите винаги са били големи, разочарованията са огромни, а цената, която плащаме – непосилна.
преди 9 години - A functional analysis of the Ministry of Interior in order to optimize the activities of the ministry. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години За това електронно управление къде е инфраструктурата? Къде са високоскоростните оптични комуникации, къде е връзката на BG с океанските кабели-стигат до Атина, Истанбул и Виена и нататък няма -'нощ лежи над село Крън мрак над село Крън тежи'.Само подплашват администрацията с тези приказки за електронно правителство да удря контри, реконтри и ръчни спирачки за проваляне на проектите чрез разцвет на порочните корупционни практики.Без нац. инфраструктура нито електронно, нито позитронно правителство може да се направи. И между другото ако имаше една нормална адекватна инфраструктура много други работи може да се правят (освен електронно правителство)-като например да се направи една круптовалута -в добавка на лева и еврото и не вместо тях.Може да се организира кооперирано производство за широколентови комуникации: оптични кабели, куплунзи, трансивъри, FO контролери ...както и за сглобяване на слънчеви панели, нанобатерии, соларни инсталации за производство на CH4 от рециклиране на CO2 отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Хааахаха! Институт за Пазарна Икономика! Как звучи само! Човек може да помисли, че там разберат от пазарна икономика! Пхахаха! Цял ферман с бла-бла, които слушаме и четем от 25 години от същите празни кратуни! Ще оправите пазарната икономика в България точно толкова, колкото я оправиха и даскалите ви в ЕС и УСА! Докато печатницата работи, криво-ляво бива, ама като спре - олеле! И кво прай пазарната икономика в бегето без печатница? Щото нашта мухляса заради борда и я харизахме на франсетата, щото техната не смогвала... хахаха!Пазарната икономика значи пазар. А пазар без пазаруващи нема, а пазаруващи без кинти пак нема, та.... Аз живея в 16-ти апартамент и искам да питам: дека са кинтите? Пхахаха цел ферман изписали, а нито дума за умрелото потребление и защо така, бре Миме? Хаха! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Хмм, за банковата тайна трябва много да се помисли и всичко да е кристално ясно и изпипано, за да не стане причина за изнудване на нормалния бизнес и гражданите...За другото +1 отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Прекалено много задачи. По-добре да направят само 1-2 неща, но да ги направят изцяло. За мен най-важно е да се оправи данъчната система - в момента има огромен дисбаланс - данък сгради е символичен, а за другите имоти въобще няма такъв. Като източник на доходи обаче - имотите са на първо място, чак след това са доходите от заплати и хонорари.Отделно трябва да се премахне банковата тайна за данъчните, за да следят всички обороти.Тези две неща да направят..ще е достатъчно отговор Сигнализирай за неуместен коментар