Вл. Горанов: През 2016 г. има предпоставки за по-висок растеж от планирания

През 2016 г. има предпоставки за по-висок икономически растеж от планирания, заяви министърът на финансите Владислав Горанов в интервю за телевизия Bulgaria ON AIR. Така той коментира обявената от премиера Бойко Борисов цел за ръст от 4,5%.

„Предпочитам да правя консервативни и устойчиви прогнози, които позволяват да не сме изненадани в негативен план. Ако сме изненадани в позитивен план, едва ли някой ще ни критикува за по-добри резултати от заложените“, каза Горанов.

Той допълни, че прогнозата на финансовото министерство е съобразена с тези на Българската народна банка (БНБ) и Европейската комисия (ЕК).

Той смята, че за ускоряване на растежа трябва да се работи за по-бързо стартиране на новия програмен период и отваряне на схемите по отделните оперативни програми, което става вече по-ускорено в сравнение с предходния период 2007 – 2013 г. "Това ни дава основания за оптимизъм, че темпът за инвестиции по линия на еврофондовете и частния сектор може да се запази и през тази година", каза финансовият министър. 

„Дали ще успеем да достигнем оптимистичната прогноза зависи само от нас. Твърде рано е да променяме прогнозата, която сме дали“, уточни Горанов.

Той обяви, че тази година си е поставил за цел да работи повече върху ефективността на разходите. „Трябва да е общо разбирането, че ефективността на разходите през 2016 г. ще е ключова за модернизиране на всички системи. Неслучайно се говори за реформи“, заяви той. 

"Показахме, че можем да се справяме с дефицит. Бюджетът е планиран достатъчно консервативно и с буфери за предстоящи евентуални неблагоприятни развития в обкръжаващата среда“, коментира Горанов.

Запитан ще има ли данъчни промени през 2016 г. по повод идеята общините да се финансират допълнително с част от данъка общ доход, той каза, че изчаква структурирането на новия Управителен съвет на сдружението на общините (НСОРБ) след местните избори. Горанов допълни, че е склонен отново на дебат.

„Приходната база, с която работят общините, и събираемостта са недостатъчни, за да се постига нормална среда за живот в общините. Ако общините имат желанието да разпределят по-голям ресурс и да провеждат икономическа политика, това е една от опциите. Ако не я желаят, няма как да бъде наложена силово. Иначе законодателната инициатива може да се случи в първото полугодие“, обясни той. 

Финансовият министър съобщи, че подготвя промени в Закона за публичните финанси, за да се дисциплинират финансово общините. Скоро ще започне и обсъждането на проекта. Според него в последните години е станало трудно лошото управление на общините да бъде уловено навреме. Има общини, в които задълженията надхвърлят три пъти бюджета им и те на практика са фалирали, констатира той.

Трябва да създадем механизъм за ранно предупреждение и да насочим местната общност към търсене и намиране на решение, като един от вариантите е правителството да отпусне временна безлихвена помощ на съответната община и евентуално тя да прерасне в грант. Общини в затруднено финансово положение ще са длъжни да искат становище от министъра на финансите за местния бюджет и ще подлежат на надзор, обясни Владислав Горанов.

Той съобщи още, че очаква скорошни промени в Закона за МВР и „до месец промените ще са пред публиката“, като целта е да се подобри структурата на бюджета на ведомството.

По думите му има какво още да се направи по отношение на образованието, за да се обвърже повече качеството с отделяния държавен ресурс. „Със сигурност темата за здравеопазването ще стои тази година. В социалната сфера министър Калфин е доста напреднал с анализ за експертизата на работоспособността“, посочи той.

Горанов отчете, че в някои администрации разходите са намалени с 10%, в други с по-малко, а имало и администрации, при които те не са намалени. По думите му в силовите ведомства има натрупани инерционни процеси, които изискват повече работа и тя ще продължи през новата година.

На въпрос за данък „уикенд“ той коментира, че става въпрос за засилен контрол заради злоупотреби с ДДС. Финансовият министър отрече това да е нов данък или държавата да оказва допълнително административно усилие. „Системата на ДДС винаги е предвиждала, когато нещо се използва за крайно потребление, за него да се плаща ДДС. Натрупани през последните години злоупотреби ни провокираха, особено в усилията да намалим дефицита. Една малка група лица има възможност да се облагодетелства и това намира отражение в измененията, които предложихме в края на миналата година“, заяви министърът.

Той декларира, че данъчните няма да проверяват дали мобилни телефони и таблети се ползват от собствениците на фирми за лични цели, но обясни, че през последните години частни домове и превозни средства се регистрират като фирмени и така е избегнато плащането на огромен обем ДДС.

"Разчитаме на доброволното деклариране. Ако има сериозни отклонения, ще ги има и съответните действия от страна на НАП. Добросъвестните в никакъв случай не трябва да се притесняват", каза той. Прогнозата му е от тази мярка в бюджета да влязат поне 100 – 150 млн. лв.

По повод предложения от здравния министър данък „вредни храни“ Горанов каза, че е спорно дали здравните цели ще се постигнат с предложения данък. Има риск целите на закона да не бъдат постигнати, както и вероятност налогът да бъде отхвърлен от парламента, смята той.

За предстоящите стрес тестове на банките Горанов информира, че утре по негово предложение има среща на Съвета за финансова стабилност, на която ще бъде обсъдена степента на подготовка. „Основната цел е да се върне доверието във финансовата система на страната и да се знае, че бомбата, която избухна в ръцете ни през 2014 г., е сценарий, който е далеч от нас“, коментира той.

По повод публикувания списък с цесии и прихващания след фалита на КТБ той заяви, че многобройните цесии и прихващания увреждат масата на несъстоятелността на банката и равнопоставеното третиране на кредиторите. Горанов допълни, че след законови промени огромен обем такива сделки са атакувани пред съда, който трябва да се произнесе. "За мен идеята, че един кредитор може да изпревари друг, е неприемлива", допълни той.

Тъй като държавни дружества с депозити в КТБ фигурират в списъка с цесии и прихващания, финансовият министър каза, че те още не са направили нищо, докато не се реши окончателно дали осчетоводените или неосчетоводени прихващания имат сила и действие спрямо активите на банката.

По думите му доста активи са били „разкачвани“ от връзки с банката. Затова Горанов очаква сложни правни спорове между финансовата институция в несъстоятелност и отделни юридически лица, които са длъжници. Той е оптимист, че след разследването на Alix Partners ще бъде възстановена връзката между банката и нейното имущество, за да бъде върнато то обратно.

Институциите по думите му са „проспали“ случващото се с КТБ. „Текат много действия на прокуратурата по отношение на длъжностни лица в БНБ, чиято роля е да наблюдава и да открива нередности. Държавата е второто ниво на управление на системата, а първото са акционерите и мениджмънта“, подчерта Горанов.

На въпрос какво свършиха дотук синдиците на банката в несъстоятелност той заяви, че освен събирането на кеш и възстановяването на средства са заведени искове за стотици милиони за разваляне на прихващания. Има наложени множество възбрани и обезпечения върху активи, при които е направен опит да бъдат разкъсани от връзка с банката.

"Следващата седмица ще бъде даден обобщен отчет за свършеното дотук от синдиците. Проблемите няма да се решат с магическа пръчка, защото действително се намираме в сложна правна и фактическа обстановка заради загубеното време", обясни министърът.

Той коментира още, че държавата се готви за арбитажни дела с американските централи в Маришкия комплекс: „Има подозрения за недопустима държавна помощ в договорите с американските централи. При една такава хипотеза ще трябва да влезем в разговори с тях, така че да решим този проблем. Възможно е да не успеем да го решим и да се наложи арбитър да решава този спор“, каза той.

На въпрос за приоритетите му през годината той посочи освен изпълнението на бюджета и „преодоляването на процедурата за макроикономическите дисбаланси". България е в такава процедура и активно работим с ЕК за преодоляването на дисбалансите, каза той.

Вижте цялото интервю във видеото:

Още видео материали можете да гледате в сайта на Bulgaria  ON AIR