Социалните партньори отправиха сериозни критики към Бюджет 2021

Финансирането на мярката 60/40 за запазване на заетостта през следващата година е един от основните спорни въпроси между бизнеса, синдикатите и правителството. Това стана ясно на продължилото пет часа онлайн заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС). Социалните партньори обсъдиха проекта за държавен бюджет за 2021 година, както и проектобюджетите на Националната здравноосигурителна каса и на Държавното обществено осигуряване за догодина, предава БНР.

Бизнесът има възражения по предложенията на правителството, тъй като са направени в период на криза. Синдикатите искат увеличаване на максималния осигурителен доход.

Спорен остана въпросът за изплащането на болничните.

Според КНСБ това е най-щедрият бюджет напоследък заради предвидените близо 4,4 млрд. лева в повече като разходи - 1,2 млрд. лева отиват за заплати, в образованието има 820 млн. лева повече, в здравеопазването 680 млн. лева повече и за социалното осигуряване, подпомагане и грижи - над 2,3 млрд. лева повече.

От Асоциацията на индустриалния капитал в България не крият притесненията си от 10 млрд. лева дефицит и питат как е формиран и за какво се харчи този дефицит. 

Синдикатите са „за“ ръст на минималната работна заплата, работодателите „против“.

Синдикатите одобряват добавките към пенсиите и детските. Според бизнеса значителна част от т.нар. „еднократни“ разходи рискуват да се превърнат в постоянни и така се застрашава дългосрочната фискална устойчивост.

От Българската стопанска камара възразяват срещу възприетия подход при изготвянето на бюджета за 2021 година, заложените параметри на разходните политики, предвиденото значително увеличаване на дела на държавния дълг. Не подкрепят бюджетната политика за капиталови разходи, които бележат близо 19% спад спрямо отчета за миналата година. Според организацията това вреди на бизнеса. Критиките са, че в бюджета за догодина има скромен ангажимент към бизнеса.

Според Асоциацията на индустриалния капитал в България са необходими конкретни мерки за подкрепа на икономиката, на работещите хора, които на практика ще връщат дълговете.

„Въпреки различните позиции, които социалните партньори имаха, не постигнахме единодушие, но проектите на закони минаха. Нямаше никакви различия и позиции, които да оформят становища”, коментира вицепремиерът Марияна Николова. И посочи, че всички заявени бележки ще бъдат взети под внимание при внасянето на окончателните проекти на нормативни актове на заседанието на Министерския съвет.