По-доброто качество на кредитния портфейл на банките намали обезценките с 18,7%

В периода януари-август банковата система в България е направила по-малко обезценки на годишна база. Техният размер намалява с 18,7% спрямо същия период на миналата година до 359,7 млн. лв. За по-малкия размер на обезценките роля изиграват по-доброто качество на кредитния портфейл и тенденцията за спад на необслужваните кредити – като дял и като абсолютна стойност, наблюдавани във всички сегменти.

Това пише в анализ на Асоциацията на банките в България (АББ), който се позовава на статистическите данни на Българската народна банка към 31 август.

Изводът в него е, че една година след прегледа на качеството на активите и стрес теста на системата българският  банков сектор показва солидна устойчивост, здрава капиталова адекватност, висока рентабилност и стабилно развитие, на фона на растящи кредитен портфейл и привлечен депозитен ресурс.

Според експерта на банковата асоциация Свилен Колев подкрепа за това оказва основно благоприятното състояние на икономиката на България, характеризиращо се с по-бърз растеж от средния за европейската и световната икономика, ниската безработица и растящите доходи, въпреки ефектите, които ниските лихвени проценти и  регулаторната среда оказват върху банковата система.

Към 30 юни 2017 г. обемът на необслужваните кредити (без централни банки и кредитни институции) се свива до 6,79 млрд. лв.

Делът на лошите заеми средно за банковата система в България се понижава до 12,22% от 14,54%, колкото беше в края на юни 2016 г., според изчисления на базата на данни от управление “Банков надзор” на БНБ.

Степента на покритие с обезценка на брутните необслужвани кредити и аванси е над 53%, спрямо около 45% за европейските банки, по данни на Европейската централна банка (ЕЦБ).

По-малко приходи от лихви, повече – от такси и комисиони

В края на август 2017 г. нетният общ оперативен приход на 27-те банки, опериращи в България, възлиза на 2,52 млрд. лв., като намалява с 8,9% на годишна база, сочат изчисленията на база данните на Българска народна банка (БНБ).

От него 71% се формират от нетния лихвен доход, който към 31 август 2017 г. е 1,79 млрд. лв., при 1,88 млрд. лв. преди година.

Това представлява понижение от 4,8% на годишна база. Само приходите от лихви са със 7,9%, или със 175 млн. лв. по-ниски, в сравнение с година по-рано, възлизайки на 2,05 млрд. лв. Разходите за лихви се понижават с 25,1% за година до 256 млн. лв.

Нетният доход от такси и комисиони нараства с 8,5% до 657,8 млн. лв. за първите осем месеца на 2017 г., спрямо същия период на 2016 г. Той формира 26,1% от нетния общ оперативен приход на системата. Само приходите от такси и комисиони се повишават с 8,2% на годишна база, или с 57 млн. лв., до 755 млн. лв., при 698 млн. лв. към края на август миналата година.

Ръстът се дължи на непрекъснатото нарастване на кредитния портфейл на банковата система от лятото на 2016 г. насам, вследствие на ниските лихвени проценти по кредитите и повишеното търсене на  кредити сред домакинства и предприятия, независимо от стагнацията  в  кредитирането, която се наблюдаваше при подготовката на банките за прегледа на качеството на активите и стрес теста.

Кредитирането за частния сектор бележи умерени темпове на покачване в рамките на 3,5-4% на годишна база, като такива последно са отчитани през лятото на 2012 г. Допълнителна роля за ръста на приходите от услуги изиграват и новите продукти и услуги, предлагани от банките, свързани както с инвестициите в дигитално обслужване, така и с желанието на кредитните институции да удовлетворят в максимална степен непрекъснато променящите се изисквания на клиентите.

На този фон спадът на приходите от лихви със 175 млн. лв. за година видно не се компенсира от увеличението на приходите от такси, което е само 57 млн. лв. за година, въпреки нарастващия бизнес от основна дейност.

Издръжката на банките поевтинява

Подкрепа за финансовите резултати на сектора изиграват по-ниските разходи за издръжка на банките и намалените разходи за обезценки.

Административните разходи, към които се причисляват разходите за персонал, са с 1% по-ниски спрямо
осемте месеца на 2016 г., като достигат 1,05 млрд. лв.

Общите оперативни разходи, като сума от административните разходи и амортизацията, се понижават с близо 1% на годишна база до 1,17 млрд. лв.

По-добра рентабилност на българските банки от европейските

За осем месеца банковата система у нас отчита нетна печалба в размер на 913,2 млн. лв., при 1,04 млрд. лв. за същия период на 2016 г., което представлява намаление от 12,1% на годишна база.

Следва да се има предвид, че финансовият резултат на системата за изминалата година беше повлиян от еднократни фактори, един от които е извънредният приход за банките от сделката между Visa Europe и Visa  Inc, напомнят от АББ. 

Еднократният ефект, оценен от централната банка на 186 млн. лв., беше факт през юни 2016 г.

Изключвайки го, в края на август 2017 г. можем да кажем, че нетната печалба на сектора всъщност расте със 7% на годишна база, посочва банковият анализатор.

С оглед на това, рентабилността на банките в България се оказва по-висока от средната на европейските им конкуренти, които са под надзора на Европейската централна банка (ЕЦБ). 

Към 30 юни 2017 г. нивото на показателя възвръщаемост на активите (ROA) е 1,44% спрямо 1,27% към 31 март 2017 г. (при средно ниво за европейските банки, надзиравани от ЕЦБ, от 0,46%, според актуалните данни на ЕЦБ за първото тримесечие на 2017 г.).

Възвръщаемостта на капитала (ROЕ) на банките в България възлиза на 10,9% към края на второто тримесечие на 2017 г., в сравнение със стойността на ROE от 9,5% към края на първото тримесечие, а по данни на ЕЦБ,
към края на първото тримесечие на 2017 г. стойността на ROE за надзираваните от нея банки възлиза на 7,1%.

Ръст на депозитите, висока капиталова адекватност

Същевременно депозитите в банковата система продължават да нарастват, като в края август прехвърлят границата от 70 млрд. лв., възлизайки на 71,7% от прогнозния брутен вътрешен продукт на България за 2017 г., което е доказателство за запазването на високото доверие в банковата система.

От АББ напомнят, че капиталовата адекватност на сектора остава висока, което подпомага банките в подготовката им във връзка с прилагането на нови директиви, регулации и стандарти. Сред тях са Втората  директива за платежните услуги (PSD 2), Регламентът за защита на личните данни (GDPR), Международният стандарт за финансово отчитане 9 (МСФО 9) и прилагането  на  капиталов  буфер от страна на десет банки, определени от БНБ като други системно значими институции от 1 януари 2018 г. 

Според актуалните  данни  на  управление  “Банков  надзор”  на  БНБ,  в края на юни 2017 г. общото съотношение на базовия собствен капитал от първи ред (т.нар. CET 1) е 20,84%, в сравнение със стойността му от 13,74% средно за банките под надзора на ЕЦБ, по данни на банката за първите три месеца на годината.

На системно ниво съотношението на обща капиталова адекватност за българската банкова система се покачва до 22,55% към края на второто тримесечие на 2017 г., като за сравнение, средната стойност на капиталовата адекватност на банките, попадащи в Единния надзорен механизъм, възлиза на 17,45% за същия период, отбелязват в АББ.