Пенсионните фондове оспорват методиката на КФН за изчисляване на доходността

Пенсионните фондове ще сезират Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване (EIOPA) относно методиката, която Комисията за финансов надзор (КФН) използва, за да изчислява реалната доходност, която постигат фондовете.

Това разкри главният изпълнителен директор на ПОК „Доверие“ Даниела Петкова по време на семинар, посветен на промените в Кодекса за социално осигуряване (КСО) и въздействието им върху пенсионната система и икономиката на страната, организиран от Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване (БАДДПО).

„Ще сезираме EIOPA за методиката, която КФН използва, за изчисление на доходността. Нека органът да прецени кой метод е правилният – този, които КФН използва, или този на пенсионните компании“, заяви Петкова.

Намерението на дружествата идва в отговор на многобройните обвинения към тях, че реализират отрицателна доходност и по този начин не успяват да съхранят средствата по индивидуалните партиди на осигурените.

Припомняме, че по време на заседание на Комисията по бюджет и финанси в Народното събрание от края на януари КФН представи информация, според която за последните десет години средната реална доходност на универсалните пенсионни фондове е -0,16% на годишна база, а за периода от 30 март 2012 г. до 30 септември 2014 г. е -1,75%.

След изнесените данни от пенсионните компании се защитиха, като посочиха в отворено писмо, че реалната доходност, разпределена по партидите на осигурените лица в пенсионните фондове за периода 30.03.2002-30.09.2014 г., е положителна, като е в размер на 5,56% за периода, или 0,464% годишно.

Изпълнителният директор на „ДСК-Родина“ Николай Марев обясни разликата в използваните методи. Според него КФН използва т.нар. временна-претеглена възвръщаемост, докато пенсионните компании – парично-претеглена възвръщаемост.

Времева-претеглената възвръщаемост се пресмята, като се съединят много на брой възвръщаемости за всеки подпериод, като се приема, че е инвестиран 1 лев в началото на всеки подпериод. Резултатът е еквивалентен на инвестиция от 1 лев в началото на периода без последващи входящ иили изходящи парични потоци.

От своя страна парично-претеглената възвръщаемост се пресмята, като се вземат предвид първоначалната инвестиция, крайната стойност и всички входящи и изходящи парични потоци. Показателят представлява средната възвръщаемост на всички инвестирани средства, докато времева-претеглената възвръщаемост представя възвръщаемост на 1 лев инвестиция в началото на периода. Според Марев парично-претеглената възвръщаемост е подходящ метод за оценка на нарастването на средствата на осигурените лица.

„Като стане ясно, че доходността е положителна, ще постигнем това медийно насищане, което бе постигнато през предходния месец“, коментира Петкова по повод обясненията на фондовете пред медиите, че доходността е положителна.

След като регулаторът на небанковия финансов сектор в Европа EIOPA се произнесе, Петкова заяви, че ще бъде потърсена отговорност на заместник-председателя на КФН с ресор „Осигурителен надзор“ „за заблуждение на цялото население и немалък брой политици“ относно доходността на фондовете.