След като в неделя по време на разговори между правителството и синдикатите за първи път бе лансирана идеята за промени в пенсионната система в посока намаляване на спестяванията в лични пенсионни сметки, а във вторник предложението беше прието и от бюджетната комисия с гласовете на депутати от ГЕРБ, ДПС и Патриотичния фронт, общественото пространство се изпълни с различни спекулации.
В опита си да защитят промените редица представители на политически партии, на синдикати и народни представители коментират, че средствата на осигурените лица в пенсионните фондове са „изчезнали”, са „присвоени” или „загубени“, или неправилно инвестирани. Това обаче са доста спорни твърдения.
С предложението би се нарушил един основен принцип на демократичните държави - за диверсификация и увеличаване на възможностите на осигурените лица за защита на техните права и собственост. По закон в момента средствата на фондовете се инвестират в широк кръг от инструменти - държавни ценни книжа, акции, облигации, договорни фондове, търгувани на местни и международни пазари, депозити и имоти, като се спазват заложените в Кодекса за социално осигуряване изисквания и при прозрачност за осигурените лица.
Основният закон за дейността на частните фондове – Кодексът за социално осигуряване, много ясно и изчерпателно дефинира класовете активи, в които може да инвестират фондовете. Към тях се определят както количествени, така и качествени ограничения, в това число и да не се инвестира в свързани лица.
Съществуват дори изисквания за кредитния рейтинг на банките, в които дружествата могат да влагат средствата, за дела, в който могат да локират активите в различни класове, като акции, облигации на местни и международни пазари.
И тази дейност се следи от държавата. Всеки ден КФН получава по 10 отчета за пенсионен фонд с детайлна информация за структурата на портфолиото и за трансакциите.
Не бива да се забравя и факторът „изискване за минимална доходност“. При управлението на активите на фондовете за допълнително задължително пенсионно осигуряван са установени изисквания за постигане на минимална доходност от инвестиране на средствата на фондовете. Ако постигнатата доходност от фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване е по-ниска от минималната определена от КФН, пенсионноосигурителното дружество, управляващо фонда, е длъжно в 10-дневен срок от обявяването ѝ да покрие разликата до минималната доходност. Допълването става от създадени за целта резерви. За гарантиране на минималната доходност се създават резерви поотделно в пенсионния фонд и в пенсионноосигурителното дружество.
Не на последно място - средствата по индивидуалната партида са собственост на осигуреното лице и се наследяват. В универсален/ професионален пенсионен фонд средствата се наследяват от преживелия съпруг, низходящите или възходящите, при спазване на реда за наследяване и наследствените дялове съгласно Закона за наследството. Ако се осигурява в доброволен пенсионен фонд, осигуреният има възможност предварително да определи лицата, които да получат средствата му в случай на смърт.
преди 10 години Всъщност стария модел не е остарял, разходопокривния и солидарен модел няма как да остарее морално. Проблемът е на друго място - пенсиите раздавани от този модел се имат като бонуси.. стигнеш ли стаж и години и веднага получаваш едни пари. Това обаче е неработно сега. Ако обаче пенсиите се раздават само когато човек не може да се издържа/човек не работи, и има малки доходи, не е богат/ - ще има достатъчно пари за тези хора. Отделно работещите няма да носят непосилен товар. Щото в момента отделно от вноските от НОИ, плащаме още толкова през бюджета. Има и друго, изкуственото вдигане на МРЗ и осигурителните прагове допълнително намалява работещите. Изкривява пазара на труда - увеличава безработицата и вдига цените на продуктите. Другият пенсионен модел - капиталовият също има смисъл според мен, но не като задължителен както е в момента. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Ако не се лъжа пенсионерите вече са повече от работещите и не само в България я има тази тенденция. Този модел с частните пенсионни фондове е приет в много държави, точно поради тази причина - демографския срив. Доколкото ми е известно няма по-ефективен модел при нарастване на броя на пенсионерите спрямо работещите. Именно заради демографския срив има дупка в НОИ. В момента една част (по-голяма) от нашите осигуровки отива в НОИ за изплащане на пенсии на настоящи пенсионери, а останалото (по-малката част) в частен фонд, с идеята постепенно това съотношение да се прoменя в полза на частния фонд. Но сега се връщаме назад. Та основния въпрос по който трябва да помислим е защо да даваме тежест на стария модел, при положение че същия е морално остарял... отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Те средствата са уж наша собственост, но се управляват много неефективно и както е тръгнало при пенсиониране ще се раздават пенсии от по 25-30 лева на месец.. което и сега е нищо, а след време когато средната работна заплата стане 1500 лева да речем.. съвсем ще е нищо. Та въпросът е - дали да се даде възможност парите от тези фондове да влизат в НОИ или да се вдигне вноската с 5% да речем.. щото като гледам май натам отиват нещата. Щото пенсионерите почти станаха повече от работещите. Прекалено много пенсионери, прекалено малко работещи, прекалено много раннопенсионирани с големи пенсии, без да са плащали адекватни вноски. Прекалено много инвалидни пенсии. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години това, което всички трябва да постигнем е да се задържи процесът поне с 3 месеца, за да има време за подготовка и обществено обсъждане на пенсионната реформа. другото е очевиден грабеж. отговор Сигнализирай за неуместен коментар