Кабинетът залага бюджетен дефицит от 3,7% от БВП тази година*

Общият дефицит по Консолидираната фискална програма на касова основа да бъде 2,9 млрд. лева, или 3,7% от БВП, предвижда ново прекрояване на бюджета за тази година, одобрено на извънредно заседание на Министерския съвет. Това обяви на пресконференция финансовият министър Владислав Горанов.

По негови думи това е сериозен дефицит, който се дължи на грешно планиране от предходното правителство на Пламен Орешарски и на лошо управление на еврофондовете.

Горанов посочи, че има натиск върху правителството на Бойко Борисов за спазване на прага от дефицит в размер на 3% от БВП, което обаче би довело до просрочия към бизнеса и прехвърляне на дефицит в следващата година.

Той допълни, че заради заложения дефицит в новата актуализация е възможно България да влезе в процедура на свръхдефицит (която се задейства автоматично при прехвърляне на 3% - бел. ред.), но беше категоричен, че при това условие веднага ще бъдат предприети стъпки, така че публичните финанси да влязат в рамките на трите процента.

Това няма да бъде прецедент за страната, изтъкна Горанов и посочи, че в предишната процедура по свръхдефицит сме успели да излезем от нея в срок. Министърът бе категоричен, че трябва да спазваме европейското законодателство и правителството ще използва всички възможни мерки за стопяване на дефицита.

Той изяви готовност за финансиране на дефицита на вътрешния и на външния пазар, но отказа подробности по тази тема.

С новия ремонт на бюджета кабинетът на Бойко Борисов предлага и допълнителни разходи по бюджетите на министерствата. Най-големият разход е планиран за Министерството на вътрешните работи от 125,7 милиона лева, за социалното министерство са заложени 50 млн. лева, за здравното – 24,2 млн. лева, като с отблокиране на петте процента от резерва на МЗ те ще нараснат до 46 млн. лева. За Министерството на регионалното развитие са заделени 13 млн. лева, за Министерството на земеделието и храните – 16,4 млн. лв., за Висшия съдебен съвет – 10 млн. лв., за Министерството на правосъдието - 5 млн. лв., за външното министерство - 3 млн. лв., и за ДФ „Земеделие“ 70 млн. лв.

Горанов посочи, че икономиите, които са за 50,8 милиона лева, идват основно от орязване на спрени проекти по публичната инвестиционна програма, като нетното увеличение на разходите е сведено до 278 млн. лв. от 448 млн. лв. допълнителни субсидии, предвидени в актуализацията на служебния премиер Георги Близнашки. 

Заради увеличаването на дефицита се налага поемане на нов държавен дълг и промяна на предвидените дългови ограничения за 2014 г., които да позволят да бъде обезпечено допълнително дългово финансиране в размер до 4,5 млрд. лв. в рамките на годината, съобщиха малко по-късно от пресцентъра на Министерския съвет. Предвиденото ново дългово финансиране включва и предоставяне на заем на Фонда за гарантиране на влоговете в банките и ликвидна подкрепа за банки в размер до 2,9 млрд. лева. Заради това се налага и увеличение на допустимия максимален размер на държавния дълг към края на годината до 22,5 млрд. лв. (28,4% от прогнозния БВП), пише още в съобщението.

На критиките на социалните партньори, че ремонтът на бюджета за тази година не е съгласуван с тях, Владислав Горанов отговори, че ситуацията е аварийна и изисква да се действа, а и новото ръководство на тристранния съвет още не е определено. Въпреки това заместник-министърът на финансите Кирил Ананиев е провел среща със социалните партньори, на която са разяснени промените по ремонта на бюджета, каза Горанов.

Той допълни, че работодателите считат определения дефицит за твърде висок, но побърза да уточни, че той е обективен, за да не блокират бюджетните системи. Горанов обяви, че механично дефицитът може да се свие, като не се извършат някои плащания, но за него това не е решение. По думите му ако не се предприемат спешни и важни реформи в някои сектори като здравния и осигурителната система, разходите на държавата трудно могат да се свият, а механичното им свиване е непрофесионално.

По отношение на заема, който държавата ще отпусне на Фонда за гарантиране на влоговете, Горанов коментира, че за него това е най-евтиният и най-добрият вариант. По думите му държавата трябва да поеме дълга и да предостави ресурса на Фонда, вместо да се търсят други решения, защото е ангажимент на държавата да изплати гарантираните депозити, каквото е и европейското изискване. „Държавата трябва да поеме отговорност и да изплати влоговете максимално бързо“, заяви финансистът.

Горанов посочи, че заемът няма да е безлихвен, но в никакъв случай не трябва да се търси вариант за бързо попълване на Фонда и това не е проблем. По думите на Горанов сега не е моментът да се увеличава размерът на вноските, които търговските банки правят към Фонда, защото това би означавало по-високи лихви заради запазването на печалбите на банките.

Припомняме, че ЕК понижи прогнозата за икономическия ръст на България до 1,2% за тази година спрямо предишната прогноза за ръст от 1,5%.  

*Новината е допълнена в 14:20 часа.