Горанов: Няма възможност разходната част на Бюджет 2015 да бъде разширена повече

Няма пространство за разширяване на разходната част на бюджета, защото превишението на разходите над приходите е достигнало предела на лимита, позволен от европейското законодателство – 3% от брутния вътрешен продукт (БВП), заяви пред bTV министърът на финансите Владислав Горанов.

По думите му в скалата на приоритетите за бюджета вижда повече социалната политика, реформата в здравеопазването и постигането на качественото средно и висше образование.

Коментирайки актуалната дискусия за бюджета на Държавното обществено осигуряване (ДОО), Горанов заяви своята готовност за открит диалог със социалните партньори, за да се координира политиката за нарастването на възрастта на пенсиониране, за това как ще се пенсионират категорийните работници, като и другите, отлагани дълго време, теми за пенсионния модел на страната ни.

Финансовият министър заяви, че проектът за държавен бюджет за следващата година съдържа доста реформи, но те ще се видят в действията на правителството, защото сама по себе си фискалната рамка зависи от данъчната система, а тя не е променена в Бюджет 2015.

"България ще задлъжнее догодина само с 2 млрд. лв повече спрямо тази година", отбеляза министърът в отговор на въпрос за лимита на дълга в бюджета за 2015 г. "Нетният нов дълг е дори по-малко от дефицита", добави той.

Владислав Горанов потвърди, че за първия ден от сметките на Фонда са изтеглени 1,07 млрд. лв от около 25 000 вложителя, като сумата е почти една трета от цялата, която Фондът трябва да изплати.

Финансовият министър уточни, че все още не може да се коментира колко средства са напуснали в брой банковата система и колко са останали като депозити в обслужващите банки. Той припомни, че около 3,7 млрд. лв. е общият размер, които ФГВБ ще изплати на около 250 000 вложителите с гарантирани депозити в банката с отнет лиценз.

"Изкушаващо е бързо да натиснем банките да направят по-висока вноска. Но представете си, във Фонда, годишната печалба на банките без КТБ, е 5-600 млн. лв. Ако ги задължим да правят по-високи вноски, дори и за сметка на цялата си печалба, Фондът би се напълнил след 5-6 години. Сега те внасят общо на база депозитната база, която има в тях, около 250 млн. лв на година. Не е разумно да ги притискаме, за да си влошават показателите с увеличение на вноската. Защото тогава и самият финансов модел за разликата между лихвите по влоговете и лихвите по кредитите ще трябва да се наруши, за да се отделя по-голям ресурс за пълнене на фонда", коментира Горанов.

"Готови сме да издадем банкова гаранция за фонда, ако управителното му тяло успее да емитира само дълг, такава, каквато беше идеята първоначално за осигуряване на ликвидност. За мен, обаче, най-евтиният вариант за съвкупно за тази операция беше да се мине през суверена, т.е. през държавата и лихвените равнища, при които държавата дава заем на фонда са доста прилични за състоянието на пазара – под 3%, 2,95 на сто", добави министърът.