Горанов: България не е съвсем готова за влизане в еврозоната

България ще въведе еврото като валута, когато останалите страни в еврозоната се съгласят на това. Правителството би искало това да стане веднага, но осъзнава, че страната не е готова.

Това заяви министърът на финансите Владислав Горанов в предаването „Седмицата" на Дарик.

„Казах по-рано, че моля и ще настоявам партньорите ни, които са членки на еврозоната, да кажат на България какво очакват от нас като мерки, за да ни позволят в един средносрочен хоризонт - затова споменах и 2018 г., да направим първата стъпка и да влезем в ERM 2", поясни Горанов по-ранните си изказвания по темата. По думите му няма никакви аргументи за евентуален скок на цените при приемане на еврото. 

 Министърът разясни, че европейската интеграция се състои от три части – членство в ЕС, в Шенген и в еврозоната. „Ние сме на първото стъпало и ни се даде ясно да разберем, че следващите две ще са изпитание, което няма да е само на база технически критерии“, допълни той.

Според него плюсовете от въвеждането на еврото категорично са много повече от минусите. Министърът е на мнение, че не съществува риск от закръгляне на цените при въвеждане на еврото, защото от установяването на Валутен борд българинът знае много добре съотношението евро-лев. Като пример, че безпроблемният преход към единната валута е осъществим, той даде Литва, където няма изменение в стандарта на живот и в ценовите равнища. 

Липсата на реформи в съдебната власт е също пречка пред страната да кандидатства за еврозоната, макар и това да е негласно изискване, коментира още Горанов. Той изрази надежда, че страната ще е първата присъединила си при следващото разширяване на валутния съюз и посочи като хоризонт за влизане в "чакалнята" 2018 г.

Припомняме, че в средата на месеца от Вилнюс Горанов обяви, че българското правителство ще започне разговори с правителствата на 19-те страни от еврозоната за старт на присъединяването ни към общата валута.  Тогава той заяви, че напълно възможно страната да влезе поне в „чакалнята“ на еврозоната, както се нарича още механизмът ERM 2, до 2018 г., когато приключва мандатът на сегашното правителство.

Сега финансовият министър пояснява, че влизането на страната в Шенген и еврозоната ще е сериозно изпитание за нея.  „Необходими са мерки за подобряване конкурентоспособността на България - производителност на труда, икономически ръст и други. Но в същото време обаче имаме много малко мерки за борба с корупцията, много малко реално случващи се неща".

Горанов обясни и очаквания излишък в бюджета на страната за януари с по-голяма събираемост. За това финансовият министър спомена първоначално в четвъртък при свое изслушване пред парламентарната бюджетна комисия, а в петък и при посещението си в Пловдив. "Между 400-500 млн. лв. повече приходи ще постъпят в бюджета за януари 2015 г. спрямо януари 2014 г. Също така е много вероятно за първи път от 2009 г. насам бюджетът за този месец да бъде на излишък", каза той. 

Припомняме, че след дълги преговори за Коледа правителството отпусна добавки на възрастните хора, но само на тези с доходи до 286 лева. Така през декември над 1 200 000 души получиха по 40 лева от държавата.

Финансовият министър не смята, че продажбата на миноритарни дялове от български предприятия като БЕХ за добра идея, тъй като според него от такива продажби няма да се получи добра цена.

„За да върнем доверието в банковата система, трябва да се извърши преоценка за качеството на активите на банките и след преценка за това качество да се извършат необходимите корективни действия, ако те се налагат", каза още Гованов и препоръча "преди това да се въздържаме да клатим лодката безпричинно". 

„Ако човек чете само медиите, може да остане с впечатлението, че има сили, които имат интерес от дестабилизация на България - без да смятам, че има някакви апокалиптични сценарии, се забелязват съзнателни опити за внушение и съзнателни усилия за дестабилизация. Примерите са с ЕРП-тата и внушенията за банките", добави още министърът.

Той  изрази подкрепата си за предложението досегашният подуправител и шеф на управление "Банково" в БНБ Димитър Костов да стане шеф на управление "Банков надзор".  Припомняме, че предишният ръководител Цветан Гунев беше отстранен от Народното събрание след отнемането на лиценза на КТБ. По-късно управителят на БНБ Иван Искров  внесе в парламента предложение за назначаването на Костов. „Хората, които могат да ръководят тези процеси в България, не са безкрайно много на брой, той е доказан професионалист и когато трябва да си подредиш къщата, избираш най-доброто, с което разполагаш", коментира Горанов.

Същевременно той припомни, че прокуратурата не е намерила основание да повдигне обвинение на управителя на БНБ Иван Искров, но това според него не значи, че „той не носи отговорност за това, което се случи в банковия сектор през лятото“.  

В петък темата за отговорността на Искров бе коментирана и от премиера Бойко Борисов.  "Продължавам да считам, че управителят на БНБ Иван Искров носи лична отговорност и не мога да си обясня поведението му да не си подаде оставка. Години наред БНБ беше символ на стабилност и давана за пример, а законът за банковата система може би е най-добрият в Европа. Аз и сега твърдя, че законът ни е много добър", коментира Борисов, който говори пред Американската търговска камара за приоритетите на българското правителство през 2015 година.

Министърът на финансите категорично заяви, че промените в пенсионното осигуряване в края на миналата година са правилни от гледна точка на модела, а направените след това предложения са решението, което дава отговор на всички критики. Той добави още, че парите от индивидуалните партиди в универсалните пенсионни фондове (УПФ) няма да отидат в индивидуални партиди в Сребърния фонд, няма да се инвестират и да увеличават стойността си. „В момента, в който те се трансферират в Сребърния фонд, те ще „замръзнат“ като номинална стойност. Ако лицето реши да се върне обратно в УПФ, то ще получи същата сума, която е внесъл в Сребърния фонд“, уточни той.