Депутатите приеха бюджета на държавното обществено осигуряване на първо четене

Депутатите приеха в пленарна зала на първо четене бюджета на държавното обществено осигуряване (ДОО) за 2017 г., след като законопроектът беше отхвърлен преди това от парламентарната социална комисия на първо четене.

Законопроектът беше приет със 77 гласа „за“, 33 „против“ и 19 „въздържал се“. Подкрепата си за бюджета на общественото осигуряване дадоха депутатите от ГЕРБ, Реформаторския блок и ДПС.

Очевидно е, че преговорите за промени преди второто четене на бюджета на държавното обществено осигуряване ще продължат заради разнопосочните искания на партиите за плащанията и социалната политика през следващата година - увеличение на минималната, средната и максималната пенсии, на обезщетенията, за регулации на инвалидните пенсии и т.н.

По време на дебата Димитър Байрактаров от Патриотичния фронт коментира, че няма да подкрепи бюджета на общественото осигуряване и призова и останалите депутати да не го подкрепят заради несправедливото осъвременяване на пенсиите и малкото увеличение на минималната пенсия. „Този бюджет и предходните бюджети бяха бюджети за източване на милиарди левове от осигурителната система“, посочи Байрактаров.

Той допълни, че Патриотичният фронт не иска допълнителни средства за увеличаване на минималната пенсия, защото пари има. Депутатите от партията настояват минималната пенсия да стане 300 лева.

Байрактаров допълни, че има нужда от реформа и на инвалидните пенсии заради постоянното им нарастване през последните години. Според него общо източените през инвалидните пенсии пари от НОИ възлизат на 1 млрд. лева.

Народният представител заяви и готовността си да стане социален министър, за да „изчисти системата“, защото „може“, но никой не иска да го направи. В противен случай, според него, ще продължи краденето на пари от българския данъкоплатец.

Мариана Тодорова от АБВ допълни, че партията няма да подкрепи бюджета на общественото осигуряване, защото правителството е в оставка и е редно следващият легитимно избран кабинет да избере с какъв бюджет да работи. Според нея консенсус по бюджета не може да се постигне и финансовият план ще „обрасне в огромен популизъм“.

„Ако трябва да направим анализ на бюджета на държавното общ осигуряване, можем да кажем, че реформата в пенсионната система започва да работи реално. Ако през 2015 г. близо 53% от бюджета на общественото осигуряване се субсидира от държавния бюджет, през 2017 г. тази тенденция се обръща и приходите от осигуровки се увеличават. Държавното обществено осигуряване и фонд „Пенсии“ започват да се стабилизират финансово, което е в интерес на данъкоплатците“, коментира Тодорова.

АБВ настоява максималният осигурителен доход да се увеличи до 3 хил. лева, което ще увеличи и максималната пенсия, а коефициентът за всяка година трудов стаж да стане 1,3, т.е. ръстът на пенсиите ще се доближи до швейцарското правило, допълни тя.

Партията иска и намаляване на базовия период за изчисление на обезщетението за безработица до 15 месеца, по-големи стимули за майките за по-ранно връщане на работа, увеличаване на минималното обезщетение за безработица до 9 лева на ден и разширяване на кръга на имащите право да получават обезщетение при безработица със студентите, които в момента нямат право на такова обезщетение, ако упражняват трудова дейност и изгубят работата си.

Всички предложения АБВ ще направи преди второто четене на законопроекта в комисия, ако той бъде приет.

Кирчо Карагьозов от БСП Лява България също каза, че той и колегите му няма да подкрепят бюджета, защото считат, че много по-лошо от неприетия бюджет е да има такъв, който не отговаря на очакванията на обществото.

Карагьозов допълни, че този бюджет затвърждава бедността. „Липсва цялостен поглед върху проблемите, мерките и политиките водят до хаотични действия за решаване на проблемите в системата. Бюджетът трябва да гарантира осигурителните права на гражданите и да повишава качеството на осигурителната защита и да не генерира бедност и социално изключване, а бюджетът на общественото осигуряване за 2017 г. на никого нищо не гарантира. Може да се стигне до там, че в края на 2017 г. бедните българи да се увеличат“, изтъкна депутатът.

БСП като цяло подкрепя увеличаването на осигурителните вноски за пенсия от догодина, но посочва, че това е с по-слаб темп от първоначално предвидения. Партията изтъква като проблем и запазването на размера на максималния осигурителен доход.

Карагьозов посочва, че не се оправдават и размерите на плащанията. През изминалия мандат беше извършена антисоциална пенсионна реформа, а управляващите изтъкват това като успех, коментира той. Няма да има никакво увеличение на заварените пенсии, различно от досегашното нищожно осъвременяване, и се увеличават различията между стари и нови пенсии, което е несправедливо, допълни той.

Намаляването на дефицита в НОИ освен това, според Карагьозов, ще е краткотрайно.

Що се отнася до социалните плащания, депутатът посочи, че те си остават „замразени“. Някои от тях са извън обхвата на бюджета на общественото осигуряване, но са в обхвата на бюджета – не се стимулират младите хора да създават семейства и да раждат деца, а се наказват работещите и осигурени бъдещи майки, даде пример той.

За новата мярка за майките като стимул да се върнат на работа по-рано Карагьозов допълни, че липсва анализ от ефекта на тази мярка. Той попита защо тя се финансира от осигурителните фондове, а не от целевите средства за активни мерки на пазара на труда, и как ще се контролират самоосигуряващите се лица.

Карагьозов изтъкна и „таванът“ за ваучерите за храна. В бюджета се залага ръст от 40 млн. лева до 280 млн. лева, но според БСП са необходими около 300 млн. лева годишно, за да не се изчерпят средствата далеч преди края на годината.

Руслан Тошев от ГЕРБ коментира, че заложените в бюджета мерки са насочени към увеличаване на приходите, което ще смекчи натиска върху бюджета. Акцентира се върху политиките, насочени към разширяване на осигурителната база чрез увеличаване на осигурителните вноски, подчерта той. Ефектът ще е с около 200 млн. лева, а за служителите от сектор сигурност – още около 216 млн. лева, т.е. над 400 млн. лева, изчисли депутатът.

Другата идея е да се засили връзката между осигурителната вноска и размера на получаваната пенсия и обезщетенията, посочи той.

Недостигът на средства в държавното обществено осигуряване се намалява с 320 млн. лева, каза още Тошев. Той изтъкна, че бюджетът на НОИ тази година ще излезе на нула за първи път от много време благодарение на държавния трансфер.

Той призна за натоварването с големия брой пенсии за инвалидност, но според него това изисква цялостна реформа на системата за трудово-лекарската експертиза.

„В този проект няма популизъм. Социалната политика е едно от благоприятните полета за популизъм. В създадената политическа обстановка популизмът придобива все по-голяма сила и бих искал да призова да останем в полето на експертизата“, заключи Тошев.

Хасан Адемов от ДПС коментира отново, че без значение дали ще се приеме бюджетът, всички хора ще си получат пенсиите и обезщетенията в размерите, както са заложени в бюджета на 2016 г. до приемането на нов бюджет или до актуализацията на сегашния. Единственият проблем е с новоотпуснатите пенсии от 1 януари 2017 г., тъй като няма да се изчисляват с по-високата тежест на годините стаж, подчерта той.

Що се отнася до изпълнението на бюджета за 2016 г., Адемов посочи, че приходите се увеличават с малко над 200 млн. лева, а това преизпълнение може да се разпределя, без да се надвишават разходните тавани по решение на Надзорния съвет на НОИ.

Адемов подчерта, че е трайна тенденцията за увеличаването на разходите на обезщетенията, изплащани от НОИ, докато разходите за пенсии се увеличават доста по-бавно.

Той допълни, че дефицитът на системата идва от това, че тя досега е била поставена в услуга на другите системи, които още не са реформирани. Това не се получи и нереализираните реформи дават пряко отражение върху дефицита на държавното обществено осигуряване, изтъкна той.

За инвалидните пенсии Адемов коментира, че през последните две години не се намери време, сили и капацитет да се промени системата на лекарската експертиза. Той изрази надежда това да се случи през следващия мандат.

Социалният министър Зорница Русинова защити законопроекта, като посочи, че темата за пенсиите и социалните плащания е много благодатна в сегашната политическа криза. Тя посочи, че правителството продължава две основни политики – стабилността и поетапното повишаване на пенсиите, подчерта тя.

За пръв път над 50% от приходите идват от осигурителни вноски, има плавно повишаване на пенсиите, спрямо 2007 г. средната пенсия се увеличава двойно, а по време на управлението на ГЕРБ пенсиите са увеличени с 36%, макар и да остават ниски и да се налага допълнително подпомагане чрез други социални услуги, допълни министърът.

Тя изтъкна и стимулите за работещите майки, които се предвижда да получават 50% от майчинството, ако се върнат по-рано на работа.

За нереформираната система на ТЕЛК Русинова посочи, че за пръв път правителството на ГЕРБ е започнало да работи по тези промени, но през последните шест месеца законодателната инициатива е в застой. От думите ѝ стана ясно, че промените се прехвърлят в полето на новия кабинет.

Параметрите на бюджета на държавното обществено осигуряване

За следващата година се предвижда ръст на осигурителната вноска за фонд „Пенсии“ с 1 процентен пункт до 18,8% за родените преди 1 януари 1960 г. и 13,8% за родените след 31 декември 1960 г. С 20 процентни пункта се увеличава пенсионната вноска на служителите от системата на сигурността – до 60,8% за родените преди 1 януари 1960 г. и до 55,8% за родените след 31 декември 1959 г.

Запазва се размерът на вноските за фонд „Общо заболяване и майчинство“, „Безработица“, „Трудова злополука и професионална болест“, както и на максималния осигурителен доход в размер на 2 600 лева и на минималния осигурителен доход за земеделските производители в размер на 300 лева.

Същевременно обаче от следващата година се увеличават възрастта и стажа за пенсия за всички категории труд. Пенсиите ще се увеличат с 2,4% заради увеличаването на тежестта на всяка година трудов стаж във формулата за изчисляването на пенсията, като се запазва „таванът“ на пенсиите в размер на 35% от максималния осигурителен доход (910 лева).

Приходите и трансферите в бюджета на държавното обществено осигуряване за 2017 г. се предвижда да са в размер на почти 10,4 млрд. лева, или 11,2% от БВП. От тях най-голям дял имат приходите от осигурителни вноски, които се очаква през следващата година да достигнат над 5,6 млрд. лева, което е малко над 6% от БВП.

Трансферът от държавния бюджет към държавното обществено осигуряване за 2017 г. се предвижда да е в размер на над 4,7 млрд. лева.

Общият размер на разходите на държавното обществено осигуряване се очаква да достигне 10,37 млрд. лева, от които за пенсии са предвидени почти 9 млрд. лева, а за социални помощи и обезщетения – 1,35 млрд. лева.

За 2017 г. се предвижда бюджетът на държавното обществено осигуряване да се балансира заради увеличението на пенсионните вноски.