България ще има балансиран бюджет чак през 2020 г.

Въпреки доброто финансово здраве, в което се намира бюджетът на България в момента, до 2019 г. страната ни ще приключва годината с дефицит. Това е записано в средносрочната бюджетна прогноза, която обхваща периода от 2018 г. до 2020 г.

Очаква се, че за 2018 г. дупката в хазната ще бъде в размер на 1% от БВП, за 2019 г. ще бъде 0,5%, а през 2020 г. страната ще има балансиран бюджет. Подобни числа бяха записани и в предишната прогноза за 2017-2019 г.
Документът е изготвен от заместник-министъра на финансите Кирил Ананиев, който до съвсем скоро беше служебен министър в кабинета на Огнян Герджиков и това бе една от основните му задачи. 

Припомняме, че по последни данни на финансовото министерство, към април бюджетът е на плюс от 1,6 млрд. лв., като това се дължи най-вече на повишените данъчни приходи (събраното е с над 700 млн. лв. повече, отколкото за същия период на 2016 г.). Общо постъпленията от налози за тази година трябва да достигнат близо 19,22 млрд. лв., съгласно заложеното в Закона за държавния бюджет за 2017 г. Това е с близо 1,1 млрд. лв. повече от събраното за 2016 г.

Ако ситуацията остане без промяна, съвсем скоро целта от над милиард повече данъчни приходи ще бъде изпълнена.
Защо тогава финансовият министър Владислав Горанов ще приключи годината с дефицит и то от 1,4% от БВП, или близо 1,3 млрд. лв.?

Коалицията с патриотите, както и предизборните обещания си имат своята цена.

В средносрочен план се предвижда увеличаване на размера на минималната работна заплата от 460 лв. на 510 лв. от 1 януари 2018 г., на 560 лв. от 1 януари 2019 г. и на 610 лв. от 1 януари 2020 г.

Също така, при разработването на разходите за пенсии за периода 2018-2020 г. е взето предвид увеличаването на минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст на 180 лв. от 1 юли 2017 г. и на 200 лв. от 1 октомври 2017 г. Според изчисленията на Горанов увеличението на минималната пенсия ще струва на бюджета за тази година малко под 100 млн. лв. За 2018 г. ще е под 300 млн. лв. 

В средносрочната бюджетна прогноза за периода 2018-2020 г. е предвидено поетапно увеличаване на възнагражденията на педагогическия персонал в системата на предучилищното и училищното образование с цел постигане на удвояването им в 2021 г., пише още в документа. Повишението ще бъде с 15% още през тази есен, което ще костава на бюджета близо 150 млн. лв. За обещаното вдигане на заплатите до края на мандата ще са нужни 1,4 млрд. лв.

Осигурителната политика за периода 2018-2020 г. предвижда запазване на съотношенията на осигурителните вноски за фондовете на държавното обществено осигуряване (ДОО), като за 2018 г. се повишава размерът на осигурителната вноска за фонд „Пенсии” на ДОО с 1 процентен пункт. Диференцираният минимален осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, съобразно облагаемия им доход, се увеличава за 2018 г. съответно в размер на 510 лв., 550 лв., 600 лв. и 650 лв.; за 2019 г. – 560 лв., 600 лв., 650 лв. и 700 лв.; за 2020 г. – 610 лв., 650 лв., 700 лв. и 750 лева.

В средносрочен план не се предвиждат значителни промени на основните данъци и ставки при запазване на данъчната система и ниския дял на преразпределения от държавата БВП. Казано иначе, възможностите за финансиране на публични разходни политики са ограничени в рамките от 37,5% от БВП през 2018 г. до 36,5% от БВП през 2020 г. 

Икономическият ръст се очаква да бъде 3%.

С оглед поддържане на устойчиво ниво на бюджетните приходи при запазване на тежестта на данъчното облагане, основна цел на данъчната политика за периода 2018-2020 г. е повишаването на събираемостта и намаляването на дела на сенчестата икономика, както и намаляването на административната тежест и разходите за бизнеса и гражданите. Подобна теза финансовият министър изрази още при встъпването си в длъжност на 4 май. Тогава той отново припомни, че ще търси допълнителни 1,2 млрд. лв. от реформа в системата за ТЕЛК-овете.

Въз основа на допусканията и прогнозното нетно дългово финансиране за периода 2018-2020 г., съотношението на държавния дълг към прогнозния БВП се очаква да отбележи спад и да достигне до ниво от 22,3% към края на периода в резултат основно на погашения по дълга в обращение. Добре е обаче да си припомним, че заради политиката на бюджетни дефицити и фалита на КТБ през последните години дългът на България нарасна двойно, като от 13,7% от БВП през 2009 г. достигна почти 30% през 2016 г.

Очаква се падежиращите през юли 1,9 млрд. лв. еврооблигации, листвани по времето, когато Симеон Дянков беше финансов министър, да се изплатят от фискалния резерв.

Към края на март 2017 г. фискалният резерв е в размер на 12,57 млрд. лв., в т.ч. 11,82 млрд. лв. депозити на фискалния резерв в БНБ и банки и 0,75 млрд. лв. вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други.

„Политиката на правителството за управление на държавния дълг за следващия тригодишен период ще бъде насочена към осигуряване необходимите средства за рефинансиране на дълга в обращение, при необходимост финансиране на бюджетните дефицити и обезпечаване на стабилността на фискалния резерв на оптимално възможна цена и приемлива степен на риск“, пише в прогнозата на финансовото министерство.

През периода 2018-2020 г. се предвижда поемането на нов вътрешен държавен дълг в границите между 1 и 2 млрд. лв. годишно, предназначени за рефинансиране на дълга в обращение.