През последните 10 години консолидираният дълг на сектор „Държавно управление“ се е увеличил със 160% (1,6 пъти). Това отчитат от Българската стопанска камара (БСК) в рубриката си „Стига вече!“, в която публикуват факти, свързани с развитието на икономиката.
От присъединяването на България към Европейския съюз (ЕС) през 2007 г. от 10,4 млрд. лв. дългът е нараснал до 26,9 млрд. лв. през 2016 г., показва справка в информационните масиви на финансовото министерство. Размерът му към края на миналата година е малко над 28% от брутния вътрешен продукт (БВП) на страната.
Нетният дълг (консолидиран дълг минус фискален резерв) се увеличава с 383%, или 3,8 пъти, отчитат още от БСК. Според данните на Министерство на финансите (МФ) през 2007 г. той е бил 2,9 млрд. лв., а към края 2016 г. стойността му възлиза на 14 млрд. лв.
Увеличението на нетния дълг като процент от произведените стоки и услуги за последните десет години е 337%, или 3,4 пъти, пресмятат от стопанската камара – от 4,7% до 15,7%.
Според изчисленията за 10 години консолидираният дълг се е увеличил от 16% като дял от БВП до 32,2%.
Преди месец МФ публикува данни за динамиката на държавния дълг и лихвените плащания по него, които смутиха финансисти и представителите на бизнеса. Според числата в края на 2016 г. дългът се увеличава значително спрямо края на 2015 г., когато е бил над 23,2 млрд. лв. Увеличението се обяснява с емисията от близо 2 млрд. евро външен дълг, направена през миналата пролет.
Увеличение има и при държавно гарантирания дълг – от 299 млн. евро на 855,5 млн. евро., което навярно се дължи на гаранцията по заема за Фонда за гарантиране на влоговете в банките.
В същото време вътрешният държавен дълг намалява. Припомняме, че през 2016 г. почти нямаше емисии ДЦК, което доведе до спад на вътрешния държавен дълг до 3,4 млрд. евро от 3,7 млрд. евро в края на 2015 г.
Разходите за обслужване на вътрешния дълг обаче се увеличават с повече от 20 млн. лв., показва справка от изпълнението на държавния бюджет за 2016 г. Това е и най-високото ниво на разходи за лихви от последните 10 години.
Според анализатори, въпреки че сумата е незначителна на общия фон, тенденцията е притеснителна, тъй като е знак, че управлението на дълга е пасивно и не е ефективно, а по този начин държавата пропуска възможности да намали разходите си по обслужването на дълга.
В периода след присъединяването на България към ЕС БВП е нараснал с 42%, или 0,7 пъти, показват още данните на БСК. От 69,4 млрд. лв. през 2007 г. БВП е достигнал до 89,1 млрд. лв. през 2016 г., според предварителните данни на НСИ.
Изчисленията на бизнеса показват, че фискалният резерв на страната е нараснал със 73%, като през 2017 г. е бил 12% от произведените стоки и услуги, а през 2016 г. - 14,5%.
Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.
преди 7 години Възмутително ! Стига поръчкови "съветски" статии !Аман от плоски комунистически измишльотини...След проблемите с дефицита на тока, сега се пише за финаси !На всеки читател се говори за 34 , 36, 39 милиарда евро..Та това са частни дългове на физически и юредически лица.....не на българите....Дълговете на България и се наричат държавно гарантитани...т.е. иска не иска данъкоплатеца плаща. Може да няма пари за увелечение на догодите в бюджетната свера или пенсионерите, но се планират средства в бюджета и се плащат... като поп.....Тези дългове са едни от най-ниските в света и Европа като съотношение към БВП...Другите е смешно да се коментират.Да ! искаме МОЛове... те се стоят с кредити.... ако не печелят - фалират.Идва нов собственик, който го копува с друг кредит .... и същата история.Мен и вас какво ме интересува това... има МОЛ посещавам го... плащам. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 7 години помниш ли 1997-***? отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 7 години Искам да алармирам всички ни, че валутният борд постоянно ни товари с дълг в чужда валута, и колкото по-дълго го оставим да работи в България, толкова по-голям дълг ще натрупаме. Да не говорим за хиперДефлацията и жестокото безпаричие, на което той обрича икономиката и хората ни.Всичко това би утежнило неимоверно работата на едно бъдещо ММТ българско правителство, което ще възвърне паричния суверенитет на страната и ще започне преговори за евентуално разсрочване, съкращаване и/или преденоминиране на този дълг в чужда валута, като в бъдеще никога повече няма да взима нови кредити - няма и да са ни нужни тогава. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 7 години Запада дава пари и на Гърциа..... отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 7 години Увеличаването на държавния дълг е добра новина, значи запада ни има доверие и ни дава пари. Браво. отговор Сигнализирай за неуместен коментар