Най-голямата азиатска икономика се забавя, Федералният резерв на САЩ (Фед) е напът да сложи край на цикъла от ниски лихвени проценти, а Китай девалвира своята валута.
Тази поредица от събития през 1994 г. в крайна сметка беляза поредица от девалвации на валути с цел осигуряване на конкурентно предимство, което разпали Азиатската финансова криза, с банкови и корпоративни фалити, а голяма част от региона навлезе в рецесия, припомня Bloomberg.
Дали сегашната паника на пазарите не предвещава още един масов погром за региона? Определено има прилики, но също така и важни разлики. Сега азиатските икономики имат по-здрави баланси по текущите си сметки, фискални позиции и чуждестранни валутни резерви, които предоставят по-голям буфер срещу евентуални турбуленции.
Въпреки това рисковете се увеличават, тъй като изненадващата политика на Китай по отношение на юана от 11 август имаше последици по цялото земно кълбо – от Виетнам до Казахстан – и заплашва уязвимите развиващи се икономики от Бразилия до Турция. Разпродажбите на пазарите в глобален план се задълбочават в понеделник, като сигналите са за още загуби в Европа и САЩ.
Девалвацията на китайския юан идва в момент на рязко забавяне на втората най-голяма икономика в света и първа по сила в Азия (Япония беше номер едно през 1994 г.) и на фона на срив в цените на суровините, който удря редица държави – от Бразилия до Австралия, през Малайзия до Южна Африка.
Сега китайските компании заплашват да изместят износа на конкурентите си от Азия от развиващите се страни точно когато Фед се готви да вдигне лихвите за пръв път от световната финансова криза насам.
„Евентуална отвратителна буря е вероятна, а не просто възможна“ в страни като Бразилия и Южна Африка, смята съоснователят на лондонския хедж фонд SLJ Macro Partners LLP Стивън Йен. „Но не очаквам криза или дори доста напрегнати моменти в Азия. Основната причина е, че Азиатската криза от 1997 г. вече прочисти финансова система на Азия и устойчивостта на Азия би трябвало да е по-висока.“
Анализаторите на Morgan Stanley смятат, че сценарий като този от 1997-98 г. е малко вероятен.
Преди 1994 г. Азия беше любимецът на инвестиционния свят, а някои гледаха на континента като на чудото на растежа в края на ХХ век. Тази еуфория не продължи дълго.
Девалвацията в Китай преди 21 години често се сочи за непосредствена причина за възникването на криза на развиващите се пазари впоследствие, докато вдигането на лихвените проценти в САЩ по-късно същата година бе спусъкът, смятат от Lombard Street Research.
Тази година изненадващият валутен ход на Китай принуди Виетнам да девалвира донга. Казахстанската валута се обезцени с над 20% спрямо долара на 13 август, когато страната изостави контрола над валутния курс. Южноафриканският ранд и турската лира удължават загубите.
По-големи дългове, основно вътрешни, наличието на упорит дезинфлационен натиск (на ниска, намаляваща инфлация), излишъци по текущите сметки, гъвкави валутни курсове и адекватни валутни резерви – всичко това дава на политиците и централните банкери в региона по-добър контрол върху ликвидните условия, посочват от Morgan Stanley
Азиатската криза се дължеше на незащитени валути, привързани към долара, неадекватни валутни резерви и силно излагане на потоци от „горещи пари“, коментира Стивън Роуч от Йейлския университет.
Днешните обстоятелства са различни по отношение на първите две причини. Въпреки това е налице една смущаваща прилика – експозициите на Китай за близо 1 трлн. долара, деноминиран в долари, банков дълг, тъй като кери-търговията с юана се разви след девалвацията от страна на Централната банка на Китай, посочва още Роуч, който бе главен икономист на Morgan Stanley по време на Азиатската финансова криза.
По-слабата местна валута увеличава дълговия товар върху вече притиснатите китайски компании, които сега трябва да харчат повече юани за своите дългови плащания в долари.
Освен това Азия се изправя пред нова уязвимост – явната зависимост на регионалните икономики от Китай, чиято икономика се забавя, казва още Роуч. В средата на 90-те години силната американска икономика беше основен купувач на продуктите от региона.
„Това означава, че след като китайският експорт пада – а той се срива доста значително сега (с 8,3% на годишна база през юли), той носи неприятности за останалата част от Азия, която е зависима от Китай“, допълва Роуч.
Китайският юан ще поевтинее с 6,5% спрямо долара до края на 2015 г. и с 6,9% до края на 2016 г., с което ще се доближи до обезценка от 10%, смята от Bank of America Merrill Lynch. Barclays предрича 8% спад на стойността на китайските пари в следващите две години.
Според Йен от лондонския хедж фонд SLJ Macro Partners 10-процентна девалвация на юана ще доведе до изменения в рамките на 5-20% в останалата част на Азия.
В Азия Виетнам, Тайланд, Южна Корея и Малайзия са по-уязвими от девалвацията, докато Унгария и Полша в Европа са изложени на риск, а Турция може да пострада най-много, твърдят от Lombard Street Research.
Не всеки е съгласен, че Азия се подготвя за още една криза. Идеята на девалвацията на юана тогава разпали поредица от събития, чиято кулминация бе кризата.
Девалвацията отпреди едно поколение бе по-голям симптом за други проблеми, пред които бе изправен регионът по това време, а не основна причина за последвалата криза, смята Глен Магуайър от Australia & New Zealand Banking Group Ltd.
Тъй като азиатските валути вече не са строго фиксирани към долара, какъвто курс поддържаха редица страни, ударени най-тежко от последната криза, сега регионът разполага с по-голяма възможност да се приспособи към променящите се обстоятелства, смята той.
Освен това перспективите пред паричната политика на САЩ са доста по-различни. Докато Фед увеличи лихвите агресивно през 1994 г., влошаващите се перспективи пред глобалния растеж и поскъпващият долар означават, че вероятността за увеличаване на лихвените проценти през септември намалява под 50%, изчисляват от Credit Suisse Group.
Паралелите през тази година включват слабости в „редица от страните от развиващия се свят“, включително и цяла Латинска Америка, Турция и Южна Африка, смята ръководителят на инвестиционната стратегия на австралийското управляващо дружество AMP Capital Investors Ltd. Шейн Оливър.
преди 9 години На съфорумците бих дал съвет - СЛЕДЕТЕ КУРСА НА ЮАНА СПРЯМО ОСТАНАЛИТЕ ВОДЕЩИ ВАЛУТИ!ТОЗИ КУРС Е ОПРЕДЕЛЯЩИЯТ!!Няма ФЕД , няма ЕЦБ! Има само една - Китайската народна банка, която определя курса не само на юана , но и на останалите валути!Следете този курс и няма да сгрешите в прогнозите!КИТАЙ Е ВЕЧЕ НЕ САМО НАЙ ГОЛЕМИЯТ ПРОИЗВОДИТЕЛ , НО И НАЙ ГОЛЕМИЯТ ПАЗАР НА СТОКИ В КОЙТО ИМА ЕДНА ОПРЕДЕЛЯЩА ВАЛУТА - юан ! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години НЕкой поднесе "карфицаТА" .... към балонЯ !!! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години +1 Сцепи мрака с доводи и начин на мислене! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години По-добре да ми ги посочиш, защото ако ги виждах нямаше да се "излагам" да пиша тукутъй! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години Новата финасово-икономическа криза идва преди всичко от Америка, която първа започна с печатането на пари ефимерно наречено "количествено облекчение" и едва в последствие бе последвана във т.нар. валутна война от Япония, ЕС, Русия и сега Китай!Даже официалният дълг на Вашингтон , по оценка на експертите, математически е невъзможно да бъде обслужен и еденственото спасение за САЩ е Голямата война , която да спише всичко , или в най-добрият случай колосална инфлация и повторение на станалото през 1929 година! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години Не става въпрос за можене .... а кога ще се случи разпалването ?!! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години Ооо баце как е, скиваш ли тенекията, че не скача само в рубли ..... :)) отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години Гледам пак си почнал с прогнозите :):) отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години Нещата са много прости. Китай вади 7-8% растеж на година. Последните 20 години страната се развиваше изключително интензивно използвайки своя демографски потенциал. Идва момент, в който демографския потенциал е изиграл вече своята роля като първичен фактор за генериране на растеж,(справка Турция, което се случва). След този първи етап са необходими последващи стъпки за преориентиране на икономиката и вътрешно потребление, което води и до намаляване на растежа. Що се касае до безработицата вече голяма част от производствения сектор се роботизира и това ще нараства само като процент. Милионите китайски мравки не са вече, нито толкова полезни като работна ръка, нито толкова евтини както преди. Никоя тенденция не е вечна, съответно и тази. Това ти отговаря на питането. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години споко Баце, не е риба, не е :)) отговор Сигнализирай за неуместен коментар